Георги Живков – първият директор на Варненската девическа гимназия

Георги Живков е един от първите български учители във Варна преди Освобождението. Роден е в Търново през 1844 г. Получава своето образование в родния си град при Никола Михайловски, бащата на Стоян Михайловски. Завършва медицина в Цариград, но неговото призвание е учителската професия. Бил е учител в Разград, Търговище, Варна и Русе. Неговият брат Никола Живков е виден просветен деец, автор на химна “Шуми Марица”, а сестра му – Виктория Живкова (Вела Благоева) – също е била учителка и е преподавала в Девическата гимназия във Варна.

Заемал е длъжностите: търновски градски кмет, софийски окръжен управител, директор на екзархийското училище в Одрин. Той е първият директор на Варненската девическа гимназия, впоследствие работи и като окръжен училищен инспектор. Политик е от Народнолибералната партия. Избиран е за народен представител във всички народни събрания до 1894 г. Председател е на Четвъртото обикновено и на Третото Велико народно събрание, бил е и регент на България след абдикацията на княз Александър I.

През 1860 г. във Варна се изгражада първата българска училищна община, а централното българско училище е наречено “Св. Св. Кирил и Методий”. Освещаването на новото училище става през 1862 г., а през учебната 1864/65 г. за трети учител в българското училище е назначен Георги Живков. По този повод излизащият в Цариград вестник “Гайда” поздравява варненци с избора на такъв достоен и трудолюбив учител. Но във Варна той учителствува само две години и се премества в Русе. Заподозрян от турците като участник в националноосвободителното движение, той се прехвърля в Румъния, където подпомага подготовката на Хаджи Димитър и Стефан Караджа за преминаването им отвъд Дунав. Сътрудничи във вестниците “Свобода” и “Независимост” на Любен Каравелов. През 1876 г. взима участие в Априлското въстание и Сръбско-турската война.

От 1887 до 1893 г. Георги Живков е министър на Народното просвещение. По негова инициатива оглавяваното от него Министерство започва да издава “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” и списанието “Български преглед”. В двайсет села на Варненска околия са построени нови училищни сгради. Отпуснати са и значителни суми за поддръжа и построяване на нови първоначални училища във Варна. За развитието на физическата култура сред учениците Живков кани група изтъкнати гимнастици от Швейцария. Двама от тях, Жорж дьо Режибюс и Алоис Бюнтер, са учители във Варненската мъжка гимназия.

Благодарение на министър Георги Живков във Варна е построена великолепната Девическа гимназия. На времето тя е била най-хубавата училищна сграда на Балканския полуостров.

Ето как списание “Женский свят” от 1893 г. разказва за тържественото полагане на основния камък на новостроящата се гимназия:

“На 11 того тържествено се отпразднува паметта на българо-славянските просветители св. св. Кирил и Методий. Съгласно програмата, издадена от местното Градско-Общинско Управление, след божествената литургия шествието тръгна през улиците “Преславска”, “Цар Борис”, излезе и се спря пред мъжката гимназия Фердинанд I, гдето един ученик държа реч по случая на праздника, с която накратко доказа, за какво ний от година на година по-тържествено празднуваме тоя ден. Подир туй шествието се отправи през улицата “Сливница” към мястото, гдето се строи девическата гимназия. Тука, след водосвета, директорът г. Н. А. Начов говори върху случая на полагането основния камък на новостроящата се девическа гимназия в днешния праздник. Построяването на туй училище в тоя кът на отечеството ни, който поостанал назад откъм просвещението е много важно за нас, каза говорителят, за много причини, от които само две ще спомена и в които се съдържат и другите: где и за кои се издигва гимназията. И първом доказа, че гр. Варна е исторически и много важен за България град, а второ – че жената трябва да се просвети. Ако искате, говори г. Начов, да имате добри граждани в бъдеще, които да ползуват отечеството си, въспитате майки; ако желаете да изчезнат някои лоши навици, които са останки на едно черно и злочесто минало, просветете момичетата. Речта си свърши уважаемият г. Директор с прочитание Акта, който се тури на основния камък, след полагането на който дефилираха войските от тукашните полкове и всички се разотидоха.

Целият ден градът беше украсен със знамена, а вечерта осветлен; в градската градина се даде концерт за в полза на Дружеството “Св. Св. Кирил и Методий” и изгоряха хубави фойерверки.”

Георги Живков горещо обича Варна. През 1898 г. той споделя пред своя приятел Иван Церов: “Жадувам сега само едно – отново да се върна във Варна, да си построя една скромна къща срещу Девическата гимназия, за да се любувам на сградата, на преподавателите, на възпитаниците…” .

Тази мечта обаче остава неосъществена. През пролеттта на следващата 1899 г. Георги Живков умира на 55-годишна възраст. Остава споменът за този забележителен човек, искрено обичащ Варна. И една улица в града, която носи неговото име.