Първото българско училище във Варна и празника на Св. Св. Кирил и Методий

Благослови още нашите родители и учители,
които ни учат и са стараят за нашето просвещение. Амин!
Из “Наставник за учители и родители”, 1880 г.

Денят е 11 май 1860 година. Във Варна е основана първата Българска училищна община. В състава й влизат личности катоПечат на Българската училищна община братята Никола и Сава Георгиевич, хаджи Стамат Сидеров, хаджи Рали Мавридов, Никола Даскалов, Христо Попович и др. Подкрепени са от Александър Рачински – първия руски щатен консул във Варна. Поръчан е и печат с надпис: “Българска училищна община – Съгласие, дързост и успех. Варна 1860”.

Първата задача на възрожденците е да намерят сграда за българското училище. По тяхна молба Петко Славейков изпраща учител – Константин Тодоров Арабаджиев, родом от Арбанаси, учил при даскал Никола Златарски, прочутия черковен певец.

Начинанието не се осъществява без препятствия – среща съпротива от страна на местното гръцко и гагаузко население. Арабаджиев дори става обект на полицейско разследване, но с помощта на съветите, дадени му от Никола Георгиевич, както и на застъпничеството на Стоянчо хаджи Иванов – член на идаремелзиша (окръжния съвет), всичко завършва благополучно.

Иван ЦеровВ спомените на Иван Церов (учител и кмет на Варна от май 1909 г. до края на март 1919 г.) четем:

“Разбита интригата, първото българско училище въ Варна се открива. Това става на 19 август 1860 година с един водосвет, извършен от свещеника Костадина Дъновски. Училището се открива в наетата къща на Балтаджи Пейка, находяща се на североизток от площада Йосиф I”.

Домът на Пейко Пенков скоро става тесен за седемдесет и петте ученика и Българската училищна община пристъпва към строежа на нова сграда. Тя е открита на 25 юли 1862 година.

Покровители на училището са светите братя Кирил и Методий. За първи път техният празник е честван на 11 май 1862 година, когато след църковната служба архимандрит Филарет произнася тържествено слово.

Следващата цел е създаване на български черковен храм. До този момент българите се черкуват в манастира “Св. Димитър” (Евксиноград), а от 12 април 1861 г. – в параклиса при Руското вицеконсулство. През 1865 г. е завършено преустрояването на долния етаж на училищната сграда в църква. Създадена е първата българска църква в града “Св. Архангел Михаил”. Днес тя се намира на ул. “27 юли” N 9.

Сградата на първото българско училище във Варна

Първото българско училище във Варна.
За повече информация

Отново се връщаме към спомените на Иван Церов:

“Една от най-мощните наченки на [националното ни възраждане] е, без съмнение, училищното движение, което именно възкреси нашата народност, що години и векове се унижаваше и изтребваше…”

***

Не е случайно, че във Варна честването на Св. Св. Кирил и Методий е обвързано с просвещението и създаването на първото българско училище.

Петдесетгодишнината от създаването на училището остава в паметта на града. Празникът на 11 май 1911 година е особено тържествен. Присъства лично Константин Арабаджиев, благодарствен молебен е отслужен от митрополит Симеон “в потънал в зеленина павилион”. Тук е и царица Елеонора. Следва ученическо шествие, даден е обяд в Морската градина в чест на училищните дейци.

“[...] Първоначалните учители грабнаха на ръце и понесоха из градината Костадина Арабаджиев, а учителките го придружаваха с песни и обсипваха с цветя. Когато го върнаха на първото му място на трапезата, той, дълбоко разчувствуван, прочете саморъчно написаната от него реч за преуспеване на град Варна.”


За изготвянето на публикацията са използвани “Петдесетгодишнина на българското училище в гр. Варна” и “Спомени и бележки” от Иван Церов, както и материали от Варненска дигитална библиотека.