Откриванието на варненското пристанище
На 18 май 1906 г. официално е открито пристанище Варна. Ето как в. Свободен глас отразява събитието:
Този от голямо значение акт се извърши при едно рядко тържество. Твърде голямото значение, което се отдава на този важен порт – едно от хубавите украшения на нашия черноморски бряг, предизвика тази заслужена чест. Една предварително наредена програма в София нагласяваше начина на тържеството. Оставаше един хубав слънчев ден да реши приятното изпълнение на програмата. Променливото време през последната седмица, което задаваше много грижи най-вече в оная среда, чийто трудове доставиха всичката изящност на тържеството, се оказа благосклонно към шумното праздненство. Денят се показа доволно приятен с своето изобилие на слънчеви лъчи, за да направи още по-приятно и самото тържество.
От рано заранта народ от всички краища на града прииждаше към пристанището и пълнеше насипното равнище и всички околни височини, дори и покривите на близките здания и с жадно любопитство всекий се стараеше да се намери на добро място за да види бляскавата церемония, що ставаше около приготвения за молебена павилион.
Обаче на малцина се отдаде да се порадват на тази гледка. Пространен шпалир от войници, стражари с пушки в ръце, не даваха нито крачка достъп на навалицата да се приближи към церемониалния площад, отреден да побере само поканените триста души из по аристократическата среда в града, духовенството, висшето офицерство и чиновничество. Даже нарочно наредени вагони, затуляха това неприкосновенно от погледа на обикновения гражданин, място.
Към 10 ½ часа се очакваше пристигането на княза, чиято личност щеше да представлява центра на всичкото внимание на присъствующите. Дошлите един ден по рано параходи, носящи представителите на разните европ. държави, бяха изпразднили пристанището същия ден вечерта, за да пристигнат от ново в денят на празненството. И действително в същия час топовни гърмежи предизвестиха приближаването на парахода “Надежда” носяща князът, последвана от руския броненосец “Три светители”, един руски минен крайсер, ромънския крайсер “Елисавета”, с две миноноски и цариградските стасполери: австрийския “Таурус”, френския “Вотур”, италиянския “Архимед”, германския “Лиорелай”, английския “Изложен”. Преди влизанието си в пристанището, “Надежда” спира пред южния край на вълнолома, гдето слиза княза, посрещнат от министрите Петков, Савов и висшия персонал от управлението на пристанището. Там след направените приветствия, князът открива изработения на това място негов бюст.
След това “Надежда” се отправи към входа на пристанището и всред многочислени топовни гърмежи, подадени от всички параходи, скъса опнатата над входа лента с надпис: “С нами Бог”.
На брега князът биде поздравен от министрите: Генадиев, Шишманов и Панайодов. При свършванието обаче на молебена, някой извика “пожар!”. Всички погледи се обърнаха към платнения салон, построен специално за банкета, който щеше да се даде в чест на праздненството. В този момент целия беше обхванат от големи пламъци. И в няколко минути всичко приготвено с една образцова грижливост и вкус, с цел да се задоволят първенците на това тържество, беше досущ уничтожено от силния огън. Причините на пожара не са точно установени, но от циркулирующите слухове за най вярно се приема невниманието на слугите при запалванието на ламбите, от системата “лукс” поставени на няколко места в салона. Освен това те са били поставени много близо до тавана, та огъня, който бил избухнал от една ламба достигнал покрива, който веднага се запалва.
Същия ден привечер князът направи визита на всички чуждестранни представители в параходите им. Вечерта осветление по цялото продължение на пристанището. Всичките параходи тъй също бяха потънали в светлина, образувана от многочислени електрически ламби, с които бяха обкичени. Когато пишем тия редове, параходите, участвующи в тържеството напускат пристанището. Дълбоки спомени остави този праздник в паметта на всички ония, на които е мил културния напредък на нашия черноморски край.
