Елисавета Багряна и Варна

Елисавета Багряна е родена на 29 април 1893 година. По случай 122 години от рождението й потърсихме варненската следа в живота и творчеството на голямата българска поетеса.

1927 година. Списание “Морски сговор”, официален печатен орган на дружество “Български морски сговор” – Варна, известява: “Обявява се конкурс за написване цикъл от няколко стихотворения-песни, които да имат за съдържание морето, стремежа и любовта към него, живота на моряците и сроден сюжет. Песните трябва да бъдат куплетирани и да имат строго ритмична форма. Желателно е едната от тях да има формата на марш или химн. В конкурса може да вземе участие всеки българин.”

Април 1928 г. Журито на литературния конкурс с председател проф. д-р Янаки Арнаудов оценява достойнствата на представените творби от 46 автора и огласяват единодушно решението: “Премията 5,000 лева от нашия конкурс за написване на цикъл от морски песни е определена единодушно от журито на: Г-жа Елисавета Белчева-Багряна“.

Следват и аргументите на журито: “Най-издържан е цикълът с мото “Чайка III”, състоящ се от песните “Морето”, “Моряшка песен” и Рибарска песен”, тъй като в него се чувства най-силно могъществото на морето, пленило душата на поета. В песните има възторг и бунт, умиление и жажда, резигнация и примирение с онова, което човекът на морето има. Песните на “Чайка III” са най-издържаните по ритъм, рима, пауза. Със стегнатия си и чист стих, те заемат ПЪРВО МЯСТО и заслужават най-много наградата. И затова журито я присъжда на г-жа ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА!”

Любопитен е фактът, че година преди въпросния конкурс Елисавета Багряна издава своята първа стихосбирка “Вечната и святата” (18 декември 1927 г.), която съдържа и цикъл от стихове, посветени на морето. През януари 1928 г. културната общественост във Варна организира литературна вечер с участието на поетесата. Във вестник “Варненски новини” от 24 януари 1928 г. литераторът Васил Ставрев пише: “Пристигнала е в града ни и утре вечер ще чете собствени стихове нашата голяма поетеса Елисавета Багряна… Ще видите как непринудено и с каква необикновена поетична красота се разкриват пред нас глъбините на женската душа; вслушайте се във външната и вътрешна музика, която звучи от тях… и ще се убедите, че тук се касае за едно необикновено явление в развитието на нашата поезия. Без да преувеличаваме ще кажем, че Елисавета Багряна е засега нашата най-голяма поетеса. Най-голяма не само между жените, а и между мъжете. Прочетете стиховете й, за да се убедите.”

Друг момент от живота и творческия път на Багряна, свързан с Варна и морето, е съдбовната й среща с големия сръбски поет и журналист Раде Драйнац. Именно тази среща провокира поетесата да напише цикъла “Зовът на морето”. Целият цикъл носи настроения и преживявания от дните, прекарани с Драйнац във Варна. Поетесата споделя: “Но с него имахме толкова много общи теми за разговор, интересно ни бе, когато сме заедно. Той бе поклонник на френската литература и аз също. Можехме да говорим за Аполинер, Сандрор. И той, и аз се познавахме лично с Тристан Цара и си споделяхме спомени.”
През юни 1930 г. Драйнац пуска във в. „Правда“ статия за Багряна. Нарича я „най-великата българска поетеса“, а поезията й – „метеорна искра”, “гейзер“ и „най-неспокойният нерв“ на съвременната лирика.

Елисавета Багряна с удоволствие изнася сказки в “хубавата Варна” по покана на Варненското културно-просветно читалищно дружество. Освен това всяко лято тя прекарва почивката си на морския бряг. Известната българска фолклористка Елена Огнянова е близка приятелка с поетесата. В спомена “Незабравимата моя Елисавета Багряна”, отпечатан в сборника “Нестинарска съдба” (1995 г.), авторката разказва как в продължение на 20 години двете са прекарвали заедно в почивната станция на писателите във Варна.

Според Елена Огнянова поетесата обичала да си спомня времето, когато “Златни пясъци” са били пусто, обрасло с магарешки тръни морско крайбрежие и тук-там из лозята е имало малки къщички. Спомняла си как в такава “къщица” едно лято прекарали почти три месеца с Дора Габе. Разказвала колко спокойно е било тогава, как хората ги посрещали любезно, доставяли им пресни плодове и зеленчуци, риба и мляко, много вкусен хляб. Капитан Георги Славянов бил техен приятел и често ги вземал със себе си на плавания с парахода. Пътували дори до Истанбул и Кюстенджа. Точно тогава, в онова далечно лято в началото на 30-те години, започнала да пише стиховете за “Звезда на моряка.” (1931 г.)

През 1982 година варненското книгоиздателство “Георги Бакалов” издава поетичната книга на Багряна “Избрани стихотворения” в новата библиотека “Слово и звук”. Амбициите на издателството са всяка година да бъдат представени двама съвременни наши поети, чието творчество е оставило ярка следа в българската духовна култура. Първите книги са на двете големи поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна.

Книгата е оформена оригинално – съдържа стихотворения, подбрани лично от поетесата, нейна фотография, факсимиле на едно стихотворение, автограф и малка грамофонна плоча с авторски рецитал.

Близостта на Багряна с Варна и морето започва още през младежките й години и продължава през целия й живот. Тази силна връзка най-ярко е изразена в стихотворението “Зовът на морето“:

Ти биваше безбурно, светло, бисерно – когато
през утрините на това далечно лято,
събудена от крясъка на чайките, по покривите кацащи, –
от уличните продавачи,
или пък от сирената провлачена
на параход, пристигнал в тихото пристанище, –
очи отварях и те гледах, без да стана,
като картина, в правоъгълника на прозореца ми прикована.

Обичах въздуха ти, влажен, остър и солен,
със мириса на риба и на водорасли напоен.
Лежах на пясъка под слънцето, додето
червени кръгове пред погледа ми заиграваха.
Не мислех. Не желаех нищо повече, но ето –
на хоризонта малък дим от параход минаващ
разкъса сънното спокойствие веднъж
и вниза първия кинжал в сърцето ми –
копнежа за далечните морета,
за пътищата, режещи нашир земята и надлъж,
за материците и островите – за света –
прашина пред вселената и вечността,
но вечност непостижна и вселена тук, за мене.
О, тези утрини! И тези сънища, и тази жажда
да бъдеш вечно млад, безгрижен и свободен,
които слънцето, водата, въздуха ти, Черноморие, пораждат
и като бели пари над света разнася вятърът безроден…