Варненската пожарна команда

След Руско-турската война през 1878 г. пожарите в града не са рядкост, защото повечето от сградите са паянтови и с дървена облицовка. Тесните улички, както и липсата на достатъчно вода благоприятстват разпространението на огъня. Пожарът се разпространява бързо в съседните сгради, дюкяни, складове и опустошава цели махали.

Един от най-страшните пожари във Варна е по време на Кримската война. Около 7 часа на 10.08.1854 г. вечерта избухва пожар в близост до пристанището, който бързо достига до големите войскови складове. Населението е евакуирано. Английски и френски войници участват в гасенето на пожара, като освен вода за защита на складовете използват мокри постелки и пресни говежди кожи, които обливат с вода. Внезапното спиране на вятъра улеснява гасенето на огъня и предотвратява експлозията на големи количества барут и боеприпаси.

Предлагаме ви кратка история на варненската пожарна команда от създаването й до 1944 година.

1878 г.

Основаването на пожарното дело във Варна е свързано с името на Велико Христов. Като председател на Варненския съвет, той взема мерки за ограничаване на опустошителните пожари в града. На 19 декември 1878 г. се свиква заседание на съвета, на което по негово предложение е взето решение да се закупят две ръчни помпи (тулумби) и принадлежности към тях. Новите помпи, заедно с четири стари са продадени на 36 хамали (тулумбаджии). При пожар те поставят помпите на гърба си и тичат към горящата сграда.

1890 г.
Старата часовникова кула е подменена с нова – каменна кула-наблюдателница с часовник, висока 24 метра. Дежурните пожарникари наблюдават града от площадката на кулата и подават сигнал за пожар през деня чрез стрелба, биене на камбана, издигане на знамена с различни цветове, а нощем посредством фенери с различни светлини, в зависимост от това в кой участък на града е пожара.

1893 г.

На 25 октомври 1893 г. е приет първият правилник за вътрешния ред на Варненската пожарна команда.

1898 г.

Негодните вече маркучи и помпи са заменени с нови, купени от чужбина и Варненската противопожарна охрана е снабдена с телефон.

1900 г.

Създава се конното отделение и помпите се поставят на специално приспособени каруци. Назначават се щатни пожарникари в състав: командир, помощник командир, старши пожарникар и 21 пожарникари. В тяхна помощ са каруците на сметоносни коли, които при пожар впрягат коня в двуколката-водоноска и препускат към пожара.

1905 г.

На 14.09.1905 г. в София се провежда Първият събор на пожарникарите и е взето важно решение за издаване на първото пожарникарско списание “Пожарно дело”, а 14 септември е определен за празник на пожарникарите.

1926 г.

Варненската пожарна команда се автомобилизира – закупени са първите два противопожарни автомобили “Фиат”. Те са открит тип, в които пожарникарите се возят отстрани, закачени с колани.

1934 г.
Изгражда се нормативната основа за устройството и функциите на професионалните доброволни пожарни команди. Приема се Правилник за организацията на противопожарната охрана в страната, Наредба-закон за селските общини и Наредба-закон за градските общини.

1934-1944 г.

Създава се функционален модел на професионална пожарна служба по европейски образец. Организират се курсове за пожарни ръководители, както и курсове за обучение на водачите на пожарните автомобили. Учащите се младежи се запознават с пожарното, санитарното и газово дело. Провеждат се демонстрации, изнасят се сказки и беседи по радиото. Агитационно-разяснителната дейност и обучение на населението се провежда както във Варна, така и в целия регион.