“Желателки”за женско просвещение

Малко са българките в следосвобожденска България, които дръзват да издигнат глас за равноправие и социална значимост на жената в обществото. И макар че едва през 1937 година те получават частично право да бъдат избиратели, организираното женско движение започва своята борба още през 1911 година.

В Окръжно до Варненското женско благотворително дружество “Майка” от 19 май 1911 г. четем:

“На българката е възложено да възпитава младото поколение, за да направи от него добри граждани, достойни да упражняват гражданските и политическите си права – тези права, за които тя, българката, се счита за недостойна. Не значи ли това да даваш зрелостно свидетелство на ученика, а да третираш учителя като безграмотен? Дава й се право също да се избира в училищното настоятелство, а й се отнема правото сама да избира. Позволява й се да учи един предмет, а й се забранява да го приложи на практика – несправедливост, която не търпи никаква критика”.

Представяме портретите на три варненки, оставили достойна следа в културно-историческата памет на града. Три варненки с неспокоен и свободолюбив дух, които чрез просвета и образование изграждат образа на съвременната еманципирана жена, равностоен партньор на мъжа до себе си.

Стефания Мирска

Родена е през май 1858 г. в Разград. Бащата Никола Икономов е народен учител и обществен деец. Майката Станка Николица е известна българска писателка.

Стефания завършва с отличие известната Фундуклеевска гимназия в Киев – център за девическо образование по това време. Завърнала се в родината през 1878 г., тя приема поканата да стане първа класна учителка във Варненското Девическо училище. През следващата година става съпруга на Кръстю Мирски, известен общественик, публицист и книжовник. През 1888 г. Кръстю Мирски е избран за кмет на Варна. По негова инициатива се създава женско дружество в града, чията първа председателка става Стефания Мирска.

Съзнавайки нуждата от просвета на жените, тя пише сатии и разкази за духовното извисяване на девойката и жената, а себе си нарича “желателка за женското просвещение”

От 1897 г. до 1902 г. е председателка и на новооснованото женско дружество с читалище “Саморазвитие”, което организира театрални постановки, научни беседи и сказки. В своите популярни беседи Стефания напътства младите, подготвя ги за бъдещ семеен и обществен живот. Нейни са думите: “Аз вярвам в спасителността на правилото: Добри граждани и гражданки има само там, гдето има добри майки и добри бащи!”

Виктория Манова

Родена е през 1877 г. във Варна и е потомка на известния род Манови – видни обществени и икономически дейци. Сестра е на Атанас Манов – фолклорист, етнограф и изследовател на наследството на гагаузите.

Виктория Манова завършва гимназия в родния си град и се записва в университета в град Лиеж. След като получава стипендия, продължава образованието си в Сорбоната в Париж.

Тя е първата жена, която преподава във висше училище във Варна – от 1928 до 1930 г. учи студентите от Висшето търговско училище на френски език. Преди това натрупва богат опит в чуждоезиковото обучение във варненските гимназии – девическата, мъжката и търговското средно училище.

Автор е на учебници по френски език за средните училища, за Висшето търговско училище и по френска търговска кореспонденция. Автор е и на първата оригинална статия по методическите въпроси на чуждоезиковото обучение – “Директният метод при преподаване на чужди езици”, публикувана през 1929 г. в юбилеен сборник на Средното търговско училище при Варненската търговско-индустриална камара.

Люба Енчева

Родена е през 1898 г. във Варна. Дъщеря е на Петър Енчев – участник в националноосвободителното движение и съратник на Христо Ботев, а по-късно директор на Варненския клон на Българската народна банка.

Люба завършва престижния Робърт колеж в Цариград, а след това продължава образованието си в Цюрих и Франкфурт със специализация по стопански науки. Тя принадлежи към интелектуалния елит на Варна и е първата жена, която играе тенис и язди кон като жокей.

В ранната си младост работи като кореспондент към банкови и индустриални предприятия във Варна, а после е дългогодишна учителка по английски и френски език във варненските гимназии и в Средното търговско училище.

От 1938 г. е редовен лектор по английски език и английска търговска кореспонденция във Висшето търговско училище. Автор е на граматики по английски език и английска търговска кореспонденция за висшите училища, издадена за нуждите на варненския държавен университет през 1947 г.