Пийте бозица, да ви е мирна главица!

Ако попитате по-възрастните варненци кое е любимото им питие от детството, ще ви отговорят: “Пристрастени бяхме към бозата”. В многобройните бозаджийници по това време освен боза с превъзходен вкус се предлагат още и различни таханови и сусамени халви, тулумбички, баклави, саралии, кадаифи с орехи и стафиди, “кадън-гюбеци” и още много ориенталски лакомства, примамливо подредени на витрините и изкушаващи минувачите.

“Кафявата напитка” е много евтина и достъпна за всички, в сравнение с цените в луксозните и реномирани сладкарници, посещавани предимно от елита на града. Бозаджийницата е и място за любовни срещи – тук кавалерите канят своите дами “на чаша боза”. А привържениците на здравословния начин на живот призовават: “Съидейци, обявете бойкот на спиртните питиета, пийте само боза!”.

Бозата е хранителна и здравословна напитка. Многобройни химически анализи доказват отличното й действие върху кърмачките и туберкулозно болните; тя подпомага храносмилането и укрепва организма. Затова лекарите препоръчват да се консумира лечебното питие от всички. Прочетете статията Бозата – хранително и здравословно питие

По-известни бозаджийници в стара Варна

Първата в България модерна бозаджийница и халваджийница “Пчела” е основана още през 1904 г. от дипломирания майстор бозаджия Стоян Алексиев. Намира се на пл. “Мусала” и бързо става любимото заведение на варненци. По-късно се открива клон срещу “Морско око”.

Бай Стоян изкушава клиентите си с боза екстра качество, както и богат избор на всякакви други лакомства като дванадесет вида халва, рахат локум, баклава, пасти. Предлага и разнос по домовете на бутилирана боза със специална кола.

През лятото на 1923 г. на ул. “Цар Борис” се открива бозаджийница “Дебър”. Собственик е друг известен в града производител на боза Цвятко Ангелов. През 1933 г. се появява нов клон “Независима Македония” срещу Окръжния съд, а от 1934 г. бозаджийницата се намира на ъгъла на ул. “Цар Борис” и “Драгоман” и се нарича “Цвятко”.

Обстановката е изискана, а обслужването е съобразено с европейските стандарти. В менюто на заведението се предлага доброкачествена обикновена и “баш боза”, сладолед, сиропи, всички видове пасти и сладкиши, бонбони, шоколади и др.

През 1934 г. във в-к “Морско ехо” е отпечатана реклама на бозаджийница “Дебър”, в която е отправено следното предизвикателство: “Г-н Цвятко Ангелов публично заявява най-тържествено, че поема един облог от 10,000 лева да даде на останалите производители на боза в града, ако те могат да приготвят и надминат бозата му по качество.”

Не по-малко известна е и модерната бозаджийница “Млада пчела” на Трайчо Божинов. Намира се на бул. “Владислав”, точно срещу Областния съд.

Бозаджийница има и пред входа на Морската градина. “Вкусете боза “Нектар” и ще изпитате прохлада и удоволствие след вашата морска баня” – примамва клиенти рекламата на заведението. Какво до-добро средство срещу летните жеги от една добре охладена боза!

С голям авторитет се ползва и бозаджийница “Охрид” на Петко Йосифов – ул. “Русе” N 7, срещу Варненския театър. По-късно собственикът дава ново име на бозаджийницата “Медена пчела”.

Той сломява конкуренцията с остроумни реклами, като: “Пийте екстра бозица що Ви предлага “Медена пчелица”, за да Ви е мирна главица!”.

Бозата е на почит и по време на социализма. Предлага се в сладкарници, закусвални, баничарници, в училищните лавки. От това време са останали култови фрази: „Една боза от шест стотинки” (реплика от филма “Момчето си отива”, 1972 г.), както и “баничка с боза”.