Историята на един фар

“Ако чужденецът не намери довереник, който да му разкаже приказките и легендите, които правят Черно море така тайнствено, тогава гостът на романтичното крайбрежие е заставен самичък да си изпреде бляновете, защото фантазиите от “Хиляда и една нощ” лежат тук във въздуха, вълните на морето ги шепнат и ветровете ги разправят тихо на палмите, пиниите и кипарисите във вечно нови вариации.”

Така започва разказът на капитан Лудвик Волочук, публикувал своите впечатления от Варна в един виенски вестник. Преводът на статията, озаглавена “Тайната на фара”, е отпечатан във Варненски общински вестник, бр. 256 от 25 септември 1931 г. Авторът продължава:

“Веднъж, месецът беше толкова голям, че ставаше болно на душата, лодкарят отпусна греблата, дълго гледа по подвижната светлина на фара и после внезапно ме попита дали съм чувал вече плача от кулата; всеки можел да го чуе, стига да има сърце. […] Оная кула там, която вече от толкова време разнася поздрав и предпазителни сигнали на морските кораби, кулата с вечно подвижната светлина – тя е паметник на любовта. […] Там, на нос Галата, преди повече от четири столетия живели двама пустинника, които били съвсем сами, само със своя Бог. При тях дошли в една бурна нощ две млади преследвани човешки същества, търсейки закрила от преследвачите си. Защо ги преследвали? Какво е било тяхното престъпление? […] Той, безименен, повдигнал очи към дъщерята на един болярин, откраднал я и избягал с нея на края на света. […] Щастието обаче било кратко, слугите на болярина открили любящите се, но младите все пак останали щастливи. Те се хвърлили в морето, тук от Галата.”

Освен с красивите предания и легенди нос Галата е известен със своя фар като важно навигационно съоръжение. Неслучайно в миналото са го наричали “спасителен” фар, защото често светлините му са връщали надеждите на отчаяни моряци-корабокрушенци.

Данни за светещ навигационен знак в залива има от времето на Кримската война, 1854 г. В литографията на Едмънд Уокър, отпечатана в едно илюстровано лондонско издание, е изобразен Варненският залив от птичи поглед, а нос Галата е описан като „Южна точка”.

Фарът показва южния край на Варненския залив, а едновременно с това известява идващите от север кораби, че навлизат в акваторията на Варненското пристанище.

След Кримската война френското дружество Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane печели правото да строи фарове в Турската империя. Фарът на Галата е вторият поред морски фар, построен от фирмата, седем години след първия в Шабла. Представлява бяла осмоъгълна каменна кула с наблюдателница. Открит е на 15 август 1863 г. Оптиката му е от шеста степен, с постоянна бяла светлина, поставена върху кулата на височина 50 метра над морската повърхност. Фарът се вижда на разстояние 12 мили от хоризонта.

До кулата е построена малка едноетажна пристройка, служеща за жилище на фаропазача.

С влизане в експлоатация на новото пристанище през 1906 г. фарът на Галата се оказва непригоден за навигационното обслужване на залива. По инициатива на Карел Шкорпил той е преустроен през 1908 г. От 14 август 1909 г. грижите за фаровете по Българското Черноморие се поемат от българската държава. Вече са построени пристанищните фарове в Бургас и Варна, а сега и останалите фарове преминават под управлението на пристанищните власти.

През 1912 г. на стотина метра южно от фара е построена нова красива железобетонна кула и маяк с оптически апарат с въртящ се механизъм. Изградена е изцяло нова фарова сграда с помещения за личния състав и кула, висока 13 метра. Съоръженията са доставени от парижката фирма Barbier Benard & Turenne. Новият фар е запален пробно на 20 декември 1913 г.

През 30-те години са модернизирани всичките фарове по Българското Черноморие. Фарът на Галата е електрифициран през 1932 г. Петромаксовата лампа остава да се използва само при аварии. Механизмите му работят с астрономическа точност. При лошо време наутофон (звуков сигнализатор за мъгла) на немската фирма “Юлиус Пинч” предупреждава корабите. Звуковият сигнал е буквата “В” (Варна) от морзовата азбука. През 1938 г. е електрифицирана и оптиката.

През 1958 г. е монтиран радиофар “Лоренц” , излъчващ буквата “Г” (Галата), а две години по-късно – девиационен радиофар “МРМ-61”, съветско производство. Той излъчва буквата “Д” от морзовата азбука. Старата френска оптика работи до 1987 г., когато е подменена със съветска с кръгово излъчване. Преоборудвано е и фенерното отделение.

През 1998 г., след активизиране на свлачищни процеси в района, заедно с част от горната тераса на ресторант “Галатея” в морето рухва и кулата на стария фар.

През 2001 г. официално е спряна работата на предишния фар. Построен е нов фаров комплекс Галата. Кулата е висока 22 м, огънят е на 77 м над морското равнище, а видимостта – 22 мили. Характеристиката му остава същата – за период от 15 секунди, три проблясъка за 5 секунди и пауза. Съоръжението е оборудвано с асансьор.

Това е историята на един от най-старите фарове по черноморското крайбрежие, ориентирал стотици хиляди кораби и рибарски лодки, намерили спасителния път към пристанището благодарение на него.

За статията са използвани материали от авторите: Ярослав Гочев, Борис Томов, Трифон Трифонов, Милан Асадуров и др.

Споделете