Скици от Стара Варна

Из спомените на Борис Енчев*

Борис Енчев е потомък на известен варненски род.
Син е на Петър Енчев – поборник и опълченец, член на последния революционен комитет преди Освобождението, съратник на Стефан Стамболов и Христо Ботев.

Девическата гимназия

Започвам с Девическата гимназия, сега музей. С право това се считаше за най-хубавата сграда в града, строена от френски архитекти. Но градината около нея бе пуста и обрасла с трънаци, където пасеше добитъкът. Оградата се построи едва в 1907 година. Това беше един очарователен кът. Насреща имаше голямо празно място с натъркаляни воденични камъни, а на височинката срещу сегашната ул. “Ернст Телман”[1] имаше един бряст, а под него кладенец с дълбоко каменно корито, където коларите пояха конете си. Насреща с ярки червени багри и синьо ултрамаринено бяха боядисани две много живописни къщи, които се виждаха отдалеч на север. А на горния ъгъл на ул. “Войнишка”[2] и “Димитър Благоев”[3] имаше фенер и фенерджията идваше всяка вечер, качваше се на стълбата си и запалваше фенера.

След известно време започваха да се чуват тежките стъпки на пазвантина, който тропаше с тоягата си, после започваха стражарските свирки, докато градът спеше своя спокоен сън. Тогава нямаше големи сгради и се чуваше всичко, музиката от Морската градина и песните на войниците преди лягане.

В тази гимназия са се подвизавали певиците Савка Дражева и Надя Афеян, композиторите Добри Христов и Александър Кръстев, Адриана Будевска, а особено Дора Габе, която завършва целия курс до края на 1903 година.

Градински увеселения

Искам да разкажа нещо и за градинските увеселения по онова време – 1904-1905 година. Те бяха копия на английските гардън парти и ставаха в Морската градина. Имаше бой с конфети, серпантини и други. Имаше една стара дама, вълшебница, която държеше разтворена голяма книга пред себе си и гадаеше бъдещето. По-късно почваха танците в овехтялата дървена сграда на старото примитивно казино с хоро и кадрил.

Лятно време през седмицата градината се огласяше от звуците на флотската музика с капелмайстор чеха Свобода. Публиката много се забавляваше, когато свиреха “Пияният капелмайстор” и музикантите напускаха един по един павилиона, а последен оставаше сухият тъпанджия.

И друго голямо увеселение имаше точно преди 80 години. Беше особено, необикновено. Но за съжаление не се повтори вече. То беше едно шествие на файтони, което започваше от долната част на градината и свършваше до края на същата. Кавалерите вземаха своите дами и караха бавно нагоре през шпалир от хора. Начело на шествието беше началникът на флота французинът Пишон, яхнал коня си, обкичен с цветя. А на края на шествието градинарят бай Никола караше своята едноколка с метла в нея. Това увеселение имаше грамаден успех и дълго време гражданите си спомняха за него.

*Народно дело, (Варна), VIII, N 44 (374), 9 дек. 1984, с. 8.
[1] Сега ул. “Мария Бацарова”
[2] Сега бул. “8-ми Приморски полк”
[3] Сега бул. “Мария Луиза”