Лозарството и винарството във Варна

Варна и крайбрежният регион на Черно море са едни от най-старите лозарски центрове на България. За хубавите лозя свидетелстват спомени и бележки на много чужди пътешественици, пребивавали в града по различни поводи. През 1850 г. фенският посланик в Персия граф Дьо Сартиж, на път за родината си, се отбива във Варна като гост на гръцкия консул по това време Андреас Пападопуло Вретос. След обяда му поднасят за десерт бяло грозде. Сартиж е възхитен и споделя: „По-добро грозде не би могло да се намери дори в самата Франция!“. Самият Вретос в своята монография „Древна и нова България в географско, исторично, археологично, статистично и търговско отношение” отбелязва: “Околностите на Варна са твърде живописни: хълмовете, които ограждат пътя за Балчик, са покрити с лозя, които дават отлични вина… И най-бедният жител е собственик на лозе.“

Към края на XIX век лозята заемат площ от 32 000 декара. Но след пораженията от филоксерата се налага унищожаване на заразените масиви. Едва през 1910 г. се засаждат първите лозя с устойчиви на филоксерата американски сорт лози. Още през 1909 г. по идея на агронома Еню Балтаджиев се създава лозарски синдикат, който си поставя за цел да организира лозарите за възстановяване на загиналите лозя и модернизиране на лозарството, както и да защитава интересите на членовете си. Другата важна цел на синдиката е да се създаде общински лозов разсадник, който се открива през 1913 г. в местността между бул. “Цар Освободител“ и “Добруджанския квартал“ (днес там се намират АГ болница и стадион „Спартак“). Още на следващата година разсадникът предлага готови облагородени лози. Освен това всяка година там се организират курсове за подготовка на лозари.

Създават се и първите винарски изби и акционерни дружества.

Изба „Евксиноград“ е най-старата винарска изба в България. Известно е пристрастието на княз Фердинанд към лозарството и винарството, а и регионът около двореца Евксиноград отдавна се слави с прелестните си лозя. Фердинанд възлага проекта на избата на известния германски архитект Леерс, а консултант става първият управител на евксиноградските лозя и „винарница“ Янко Забунов. Открита е през 1891 г. Избата е класически тип, с надземна и подземна част. Поради спецификата на климата и почвите, тя е специализирана в обработката на бяло грозде. Произвежда качествени бели вина от сортовете Траминер, Шардоне, Мускат, гроздови ракии и коняк „Евксиняк“ – една от гордостите на избата, патентован през 1936 г. Най-старото вино, съхранявано в избата, е френско бордо от 1878 г. – годината на Освобождаването на България от турско робство.

Българско винарско дружество „Грозд“ е основано на 13 август 1894 година във Варна. Според Устава на дружеството „целта и предмета на предприятието е: да произвежда по най-рационален начин и да продава разни вина, винени, спиртни, содо-лимонадени и други сродни произведения.

Площадът пред театъра. В лявата страна е сградата на дружество “Грозд”

За тая цел то действува по следните начини: а) открива и поддържа образцова винарница в гр. Варна; б) обработва свои собствени лозя или купува чужди и сурови произведения, от които приготовлява своите вина, винени, спиртни и други произведения; в) разпродава приготвените свои произведения на едро и дребно според местните стопански условия, грижи се за отваряне тържища за произведенията си, както в Царството, тъй и в чужбина, за постигането на което, според нуждата и условията, прибягва до посредството на комисионери и търговци, или отваря свои клонове; г) приема ученици на практика във винарницата; д) представлява местните винари и техните изделия пред вънкашния свят“

Първият медалист за варненско вино е Никола Боев. Неговите вина участват в първото земеделско изложение през 1892 г. в Пловдив и печелят сребърен медал. През 1907 г. той участва и на изложението в Лондон с червени, бели вина, ракии и коняци. Никола Боев е собственик на лозя, винарна и спиртоварна и е един от най-крупните търговци в града. Негово е известното по това време заведение „Нектар“ на ул. „6-ти септември“. Там, при Бойолу, както го наричат варненци, се предлагат висококачествени вина, ракии и подсладени напитки.

Истинското развитие на лозарството във Варна е след войните. През 1919 – 1920 г. цените на гроздето и виното се покачват и лозарството започва да носи добри доходи. След устроената от Варненската градска община през месец септември 1928 г. лозаро-винарска изложба, отрасълът получава мощен тласък. Засилва се и износът на грозде в чужбина. Изложбата се провежда от 23 до 25 септември в Юнашкия салон и е посетена масово. Изложени са лози, машини, препарати, литература за земеделието и отраслите му. Изнасят се лекции и беседи за лозарите, прожектират се филми за болестите по лозята.

След четири години, през 1932 г., в Морското казино на Варна се открива втората лозаро-овощарска изложба (18-26 септември), която се превръща в една отлична демонстрация на българските лозари и овощари. Участват изложители на различни сортове грозде, плодове, напитки, консерви, посадъчен материал, химикали и машини, специализирана литература и др. Изложбата е организирана от Варненското общинско управление, Общинския лозов разсадник, Министерството на земеделието и Варненска популярна банка.

Гроздолечебната станция в курорта “Свети Константин”

През 20-те-30-те години на XX век се обръща специално внимание на лечебните свойства на гроздето. На 10 септември в един от общинските хотели в курорта „Свети Константин“ се открива първата българска гроздолечебна станция. Тя разполага със 120 стаи с изглед към морето. По лекарско предписание почиващите получават безплатно до 3 кг грозде на ден, набрано от близките лозя или доставено от Евксиноград. Подбират се сортове с нежна кожа, сочно месо и лесноотделящи се семки. Предпочитат се добре узрели плодове, но не прекалено сладки. Гроздето се приема на дози 3 пъти на ден преди хранене. Съчетанието на гроздолечението (ампелотерапията) с морските и слънчеви бани дават много добри резултати. Лечебният сезон започва от 5 август и продължава до 10 октомври. Станцията е посещавана от много чужденци, които при отпътуването си са изпращани на жп гара Варна със специални подаръци – пакети с грозде за из път.

Националният комитет за пропаганда на гроздето и гроздовия сок ежегодно организира национална гроздова седмица. През тази седмица в училищата и църквите се изнасят беседи за ползата от консумацията на гроздето и гроздовия сок. Организират се вечеринки и тържества, на които се сервира безплатно грозде и сок. Из града се разлепят много рекламни афиши и позиви. Обява във вестник „Черно море“ от 1934 г. гласи: „От понеделник 3 септември в кафене „Сплендит“ до Общината и в бюфета на Северните морски бани се сервира безплатно местно грозде по случай гроздовата седмица!“

„Слънце, море, грозде“ – това е девизът, с който град Варна е известен след откриването на централните морски бани на 12 юли 1926 г. Надписът е стоял на входа на Морската градина и е посрещал варненци и гостите на града, бил е символ на курорта Варна за чуждестранните туристи.


И понеже 14 февруари е празник не само на лозарите и винарите, а и на влюбените, ви поздравяваме с една статия от вестник “Здравие”, публикувана в далечната 1885 г.

Смес : Пиянство и любов (Delirium tremens et delirium amans). // Здравие (Варна, печ. Л. Нитче), I,  No 20, 15/10/1885, с. 163-164.