Любопитните варненски “прикази” (1 част)

Любопитни са правилниците, наредбите и заповедите (“приказите”) на Варненската община от преди повече от 100 години. И въпреки усмивката, която предизвикват, когато ги четем, ясно прозира голямото желание и усърдието, с което тогавашната местна управа работи за благоустрояването и хигиенизирането на града; за опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите; за изкореняване на корупцията и спекулата и т. н., така че да се създадат условия за превръщането на Варна в първокласен курорт и да заслужи тя по-късно прозвището си “Царица на Черно море”.

За хигиената в града

Преди 130 години излизащото в нашия град сп. “Здравие” публикува интересна информация за санитарните порядки и благоустройствените проблеми във Варна. В брой 4 от 15 февруари 1885 г. е отбелязано, че “с настъпванието на топлото време във Варна се забелязва деятелността на градский съвет: най-главната улица се покрива с калдаръм, който ще се направи чак до станцията на железницата”. Изказва се пожелание да не бъдат забравени и другите улици от тези господа, които “се грижат за достолепието и подобрението на градът”. Редакцията на списанието изказва задоволството си, че и санитарният надзор “върху касапниците и дюгените проявява деятелността си като ги ревизира и надзирава”. Но независимо, че “очистванието на градът върви по-живо” не е хубаво това, че колите, с които се извозва сметта са отворени и по този начин тя се разпилява по улиците. И във връзка с това се поставя големият въпрос: “Белким е мъчно да се запушат тези коли отзад?”

За реда в морските бани и Морската градина

През 1910 г. кметът Иван Церов подписва заповед с която строго забранява на посетителите на мъжките бани да се къпят в морето “без гащи”, както и да се приближават към женските бани. Не се допуска посетителите на баните да внасят там други вещи, освен принадлежности за къпане – “хавлии, пещемали и други”. Забранява се още “воденето и влизането на кучета в морските бани и вън от тях, дето се къпят хора, както и къпането на коне и други животни, освен на южния вълнолом, т. е. към Карантината”.

А във вестник “Свободен глас” от 9 юни 1911 г. е публикувано едно оригинално предложение към Кметството за предпазване на гражданите, разхождащи се в Морската градина от “нежелани нещастни случки”:

“В нашия град лятно време прииждат хора почти от всичките краища на царството. Той е единствения град в цяла България, който се слави със своята красива морска градина. В тая морска градина навалицата от хора е извънредно голяма и зацарува безредица такава, че нещастните случки не са изключение, каквото преди няколко дни бе тая с една госпожица, която от бързото вървение на един господин бе блъсната от лакетът му и бе паднала в несвяст на земята.” За да се избегнат и други подобни случаи Редакцията на вестника предлага на Кметството “да се поставят указатели, които да сочат на публиката, която прави разходката си в морската градина, да пази дясната страна, а в средата да бъде свободно. Може даже да се назначат няколко души специално за тая работа, докле се свикнат хората на наредбите.”

За противопожарната охрана

В обява N 2710 от 26 април 1893 г. на Варненското градско–общинско управление се “известява за всеобщо знание, че от сега нататък, когато ще има в града пожар, от кулата, гдето е поставен новият Градско-Общинский часовник, срещу Правителствений дом не ще се пускат вистрели, а ще се бие камбаната на часовника, и то много често. Освен това от същата кула ще се изваждат и следующите знаци: Ако пожарът избухне денем – флагове, ако е нощем – фенери”. Следват изброени районите в града и съответната сигнализация: “ако пожарът бъде в I участък ще се вижда на кулата бял флаг или бял фенер; ако е във II участък – червени; ако е в III участък – зелени; ако е в IV участък – сини; ако е в V участък – жълти”.

За файтоните

За посрещане на пътниците, пристигащи с русенския влак, файтонджиите спирали файтоните си в безпорядък, като всеки от тях се стремял да застане по-близо до изхода на “станцията”, както някога била наричана варненската гара. Още с появата на първите пътници започвала яростна борба. За да сложи край на тези сцени, през 1895 г. кметът издал заповед, с която задължил файтонджиите да се държат прилично и да застават с файтоните си в редици. Така се давала възможност на пътниците сами да избират превозните средства.

По този начин бил възстановен редът на гаровия площад, зорко наблюдаван вече от общинските санитарни пристави и представителите на градоначалството. Живописното зрелище на “публичните возачи” (така Общината официално наричала файтонджиите) било прекратено.

За квартирното дело

През 1896 г. помощник-кметът Стефан Явашчиев е подписал обявление-позив към варненските “граждани-домовладелци”, с което ги поканва да “отстъпят под наем по една или няколко мебелирани стаи за посетителите, които ще дойдат в града през предстоящий сезон на морските бани”. Желаещите да съобщят адресите си, “колко стаи имат за отстъпване и срещу какъв месечен наем биха ги отстъпили, та да се отбележи това в съотвествующата книга, която за тази цел е заверена във Варненското общинско управление”.

И така през 1896 г. се поставя началото на организираното ръководство и управление на курортното дело във Варна. Скромната канцелария на някогашната варненска градска община вече включва в своята дейност и грижи за летните гости на Варна.

Към Любопитните варненски “прикази” (2 част)

Споделете