Любопитните варненски “прикази” (2 част)
Любопитни са варненските “прикази” от преди повече от 100 години. И въпреки усмивката, която предизвикват, когато ги четем, ясно прозира голямото желание и усърдие на Варненската община да благоустрои и хигиенизира града; да опази обществения ред и спокойствието на гражданите; да спре корупцията и спекулата и пр., така че да се създадат условия за превръщането на града в първокласен курорт и да заслужи той по-късно прозвището си “Царица на Черно море”.
За прекупвачите на стоки
Наричали ги още “матрапази”. Общината ги ограничавала като нежелани посредници, които покачвали цените на хранителните стоки, носени за продан в града.
През 1889 г. кметът Кръстю Мирски издава заповед, с която забранява на прекупвачите (матрапазите) “да посрещат пред обед през пазарните дни вън от града идещите на пазаря от околните села селяни и да прекупуват носените от тях за продан съестни продукти – собствени произведения.” Както и останалите граждани, прекупвачите можели да купуват от производителите стоката им само на седем определени места в града. Едва след обяд им се разрешавало да разнасят и продават из града закупената стока.
Така се премахнала възможността за спекула със стоки от първа необходимост. Имало общински надзиратели за теглото, качеството и цената на предлаганите стоки. Пак през 1889 г. било определено мястото на градския пазар.
За продажбата на живи птици и дребни животни
В заповед N 92 от 10 март 1927 г. четем: “Много от селяните и разните прекупвачи разнасят предлаганите от тях за продан птици, гъски, пуйки, патици, пилета, малки прасета и агнета, вързани за краката и увиснали на ръце и кобилици, тъй като често пъти този крайно жесток и суров начин на амбулантна продажба коства не само здравето, но и живота на гражданите, поради простата причина, че неправилното кръвообращение докарва задушаване и отравяне на самите животни и прави месото им негодно за употребление.” Ето защо, съгласно чл. 44 от Закона за администрацията и полицията, градоначалникът заповядва внасяните в града за продан птици да бъдат поставяни в кафези, а прасетата и агнетата – в кошове. Също така продажбата им да се извършва само на пазарния площад и при рибните хали.
За търговията и просията в градските паркове и градини
Приказ от 9 май 1897 г., подписан от кмета Жеко Ив. Жеков, строго забранява “продаванието на каквито и да било съестни и други предмети, както просията на каквито и да било лица, из градските общински градини”. Констатира се, че посетителите на обществените градини често са обезпокоявани от продавачите на разни “съестни” и други предмети. “Тия продавачи понякога наводняват градините в таквози число, щото много пъти пред една маса се виждат застанали по 3-4 души от тях, които окръжающите масата, са били принудени да отстраняват с навикване. Освен това, забелязал съм не еднократно, и просяци да заобикалят масите на посетителите, за милостиня. Градините, както е известно, служат за удоволствие на господа Гражданите, а не и за продавание (пазар) на съестни и други неща, а още повече и за места за просия”. Указват се местата, където общинското управление е определило за търговия, както и глобата, с която ще се наказват нарушителите – до 25 лева, като предварително ще им се конфискуват стоките до заплащането на глобата.
За употребата на български език на пазарите и тържищата
През 1909 – 1912 г., при кметуването на Иван Церов, са построени 14 пазарни дюкяна, вземат се мерки за спазване на реда и хигиената. Освен това кметът издава заповед, с която нарежда продажбата на стоките да се извършва само на български език. По този повод Церов пише: “Забраних със заповед N 471 от 6 юли 1909 г. продажбата на разни стоки и съестни продукти из улиците на града и пазара да не става на турски език, като постанових това да се извършва на официалния български език. Тази заповед ми се диктуваше и налагаше от едно най-висше съображение, макар след издаването й някои общински съветници българи, и то видни, да ми се мръщеха за нея…”
Забрана за пиене на кафе в Общината
През 1910 г. пак Иван Церов забранява пиенето на кафе в Общината. Ето какво пише той в своите “Спомени и бележки”, Т. II, 1935 г.: “Запретих кафетата по канцелариите, с които общината бе се обърнала на цяло турско кафене, понеже почти всеки, комуто се свършваше, или искаше да се свърши по-скоро работата, поръчваше да се донесе там кафе за известни служещи, а някои граждани дори още при влязване в Общинското управление се съпровождаха от кафеджия с табла кафета за чиновници в общината. За всичко това се губеше от последните много време, прекарвано и в несъвместими разговори…”
За контрол на санитарните органи
Заедно с повишените санитарно-хигиенични изисквания от страна на административните органи към населението във Варна, растяли също така и изискванията спрямо работата на санитарните пристави.
Заповед от 5 април 1897 г. на кмета Жеко Ив. Жеков обръща внимание на онези служащи, които изпълняват небрежно своите задължения: “Имам сведения, че някои от санитарните пристави не така с присърце си вършат службата и вместо по цели дни да обикалят участъците си и следят за чистотата, една голяма част от времето си прекарват по кръчмите и кафенетата под предлог, че изпълняват длъжността си… Това се отразява твърде зле върху здравственото състояние на града и дава възможност на разни спекуланти на съестни предмети да експлоатират с простодушното население, като му продават разни развалени продукти.” Заповедта предвижда приставите ежедневно да се явяват на доклад пред санитарния лекар в 11 часа преди обяд и през целия ден да следят най-строго за изпълнението на общинските разпоредби по санитарната част на града. И при най-малката простъпка и немарливост на контролните органи се налагат глоби: за първо нарушение глобата е ¼ част от заплатата, а при повторно нарушение – ще бъдат освобождавани от служба.
