Варненският животопис на Добри Христов
“Родил съм се в 1875 лето 14 декемврий в Варна от съвършено бедни родители, при обстановка никому завидна. Музикални дарби, ако намирате, че имам, съм ги наследил от майка си, която винаги ме е приспивала с хубави песни.”. Това пише за себе си композиторът Добри Христов в статията “Моят животопис”, публикувана в сп. “Илюстрация Светлина” през 1917 г.
Баща му, Христо Иванов, се преселва от Казанлък във Варна по време на Кримската война. Майка му е от гагаузко потекло, дъщеря на преселници от ямболския край.
„Баща си никога не съм слушал да пее, но всяка вечер подир ядение аз, 6-7 годишен, длъжен бях да изпявам по негова заповед всички песни, които знаях, от Шуми-Марица, до Огън пламна в Балкана…”
От малък Добри Христов се увлича силно по музиката. Най-голямата му радост от детските години е, когато като ученик в прогимназията спечелва от сурвакане два лева, с които си купува флейта пиколо.
С флейтата се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. Музикантите, като виждат интереса му, започват да му дават партитурите си.
„Аз грижливо ги преписвах в особено нотно тевтерче и започнах да се уча да ги разбирам – да дешифрирам тия тайнствени знаци, с които бяха записани, впрочем на мен познатите мелодии… И достигнах до там, че като третокласник можех вече и да нотирам и то не само прости песнички, а даже и твърде сложни, изпълнени с ориенталски мелодични и ритмични особености и капризи турски шаркии, които ми пееха мои съученици арменчета.“
Хармония също учи сам. За тази цел моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва щимовете, понеже умеел да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония, които изписва от Русия – на Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер.
През 1894 г., веднага след като завършва Варненската мъжка гимназия, е назначен за начален учител в училище „Свети Ангеларий“.
„…Най-напред ми се падна да ръководя трето отделение. Водих същите ученици и в четвърто отделение. Пеехме не само в часа по пение, а при всеки удобен момент уроците се разнообразяваха с пение… Часът по пение беше радост за децата. Песента действуваше непосредствено върху душите на малките изпълнители, единяваше волите им и ги правеше горди, че са годни да доставят наслада на себе си и на слушателите.“
Едновременно с учителстването Добри Христов свири в оркестъра на Гръцкото филхармонично общество, през 1899 г. участва в основаването на музикално дружество „Гусла“ и поема ръководството на хора към него, за който пише хоровите китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“.
По това време в него се заражда желание да получи професионално музикално образование. Явява се на изпит за стипендия за следване в чужбина, но комисията избира друг кандидат. Добри Христов обаче вече е добре познат на варненската общественост и си е изградил солидно реноме като учител, композитор и хоров диригент. Ето защо през 1900 г. общината му отпуска стипендия, събрана от дарения на варненски граждани, с която той заминава да завърши образованието си в Прага.
Първоначалното му желание е да следва хорово дирижиране, но с таланта си успява да впечатли Антонин Дворжак, който е преподавател в Консерваторията и го убеждава да постъпи в класа му по композиция без приемен изпит. Докато учи в чешката столица, Добри Христов е повлиян от идеята за създаване на музика, която да почива върху националния фолклор. На публичния изпит в зала „Рудолфинум” през юли 1903 г. дирижира собствената си оркестрова сюита „Балкански звуци”, както и две песни по стихове на поета-романтик Халек.
Дипломира се с успех и се завръща в родния си град. През 1904 г. отново преподава като основен учител, на следващата година става учител по музика в Мъжката гимназия, следващите две години преподава във Варненската девическа гимназия, а също и в основаното през 1904 г. Държавно музикално училище, като продължава да развива богата композиторска дейност.
Междувременно основава гражданския тамбурашки оркестър и отново поема ръководството на хора към музикално дружество „Гусла”, чиято популярност неимоверно нараства. Певците от „Гусла” участват и в хора на варненската катедрала „Свето Успение Богородично”. Добри Христов успява да се наложи и за пръв път катедралният хор става смесен, което допълнително обогатява звучението му.
Първото му симфонично произведение е четиричастната “Балканска сюита N1”, написана през 1906 г. Същата година композира и увертюрата “Ивайло”, която се счита за първото значително произведение в симфоничната литература на България.
С увертюрата “Ивайло” композиторът печели обявения конкурс от Министерството на народното просвещение за написване на симфонична творба по случай откриването на Народния театър и през 1907 г. се установява в София.
***
По материали от:
“Моят животопис”, сп. “Илюстрация Светлина”, 1917 г.
„Как се учех сам“, сп. “Музикално възпитание”, кн. 6 и 7, год. I; кн. 1, год. II, кн. 2 и 3, год. VII
Книгата на Венелин Кръстев “Добри Христов”
Варненска дигитална библиотека
Вижте още: “Песните на Добри Христов” – статия в ТрансАРТформация
