Авиацията във Варна
Малцина са онези, които знаят, че освен с морето и морската история Варна е свързана и с раждането на авиацията в България. Още през 1894 г. първият български авиоконструктор Харалампи Джамджиев прави първия летателен опит с аеродинамичен уред, построен във Варненската окръжна образцова железарска работилница. Пак във Варна, през ноември 1911 г. излиза първото българско авиационно списание “Към небето”. Редактор е инж. Иван Гевренов – друг самобитен български талант, който конструира първообраза на вертолета.
През 1915 г. пристигат първите водосамолети, а след година в местността “Пейнерджика” (днес “Чайка”) започва строежът на два хангара за първото водолетище. Официалното откриване на “летището” става на 2 май 1917 г. Според клаузите на Ньойския договор през септември 1920 г. всички хидроплани са разрушени, но две години по-късно, когато Гражданското въздухоплавателно отделение в Божурище е предадено към Дирекцията на пощите във Варна, отново е учреден хидродрум.
По време на Втората световна война водолетищата са предадени за германски бази, а след Варшавския договор водосамолетите са напълно забравени. “Акулите”, както наричали бойните самолети, са заменени с вертолети “Ми 4”.
На 24 декември 1919 г. във Варна каца първият транспортен самолет по линията София – Варна, носещ пощенски пратки, но линията е поддържана само един месец. Във вестник “Варненски кореняк” от 1 ноември 1927 г. се съобщава за пътническия самолет “Сокол” от София през Русе, който пристига във Варна на 25 октомври.
Едва през 1947 г. между Варна и София е открита постоянна въздушна линия. Летището, на което каца първият “Юнкерс 52” (2 август 1947 г.) се нарича “Тихина”. Намира се край квартал “Аспарухово”, западно от сегашния Аспарухов мост, на мястото на канала. Заема площ 1000-1500 декара и разполага с хангар и работилница. По време на този полет пътниците са само четирима, а до края на годината тук кацат само шест самолета с общо 23-ма пътници.
Управлението на полетите било доста примитивно – при предстоящо кацане на полосата поставяли голямо платнище с буква “Т” (“Тихина”), затиснато с камъни. Човек с флагчета посрещал и изпращал самолетите, а през нощта хора с ветроупорни фенери маркирали “пистата”.
Очевидно “Тихина” не било летището, което заслужава Варна. Затова през 1946 г. е назначена комисия, която да определи място за ново летище. През декември комисията вече има решение – избраното място е на няколко километра от града в западна посока, близо до село Аксаково. След отчуждаването на 1000 дка земя започва подравняване и укрепване на терена.
Ентусиазмът по новата придобивка е голям, защото освен строителите на строителната площадка се явяват стотици доброволци.
На 9 май 1948 г. е открито новото летище на Варна.
Интересен е разказът на поручик Пашмаков за гостуването му във Варна през 1922 г. у тогавашния началник на “водохвърчилното отделение” и за полета му с хидроплана “Ляпчев”, публикуван в сп. “Морски сговор” през 1924 г.
