Варненският павилион на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив

Началото на панаирното дело в България е поставено през 1892 година, когато в Пловдив се провежда Първото българско земеделско-промишлено изложение (от 15 август до 1 ноември). Целта му е да стимулира прохождащата българска индустрия и селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители и търговци и да ги приближи към Европа и света.

Към изложението, което е и първо на Балканския полуостров, проявяват интерес много европейски страни, както и почти всички окръзи в страната.

През декември 1891 г. окръжният управител на Варна Иван Драсов заявява участието на Варненски окръг пред Управителната комисия за изложението. През март същата година е представен планът на варненския павилион. Той е изработен в Париж от сглобяема желязна конструкция. На 12 юни 1892 г. павилионът пристига в Пловдив.

След монтирането му издаваният в Пловдив вестник “Нашето първо изложение” го описва така:

Главният павилион

Главният павилион

“Варненският павилион е вече пред очите ни. Нашата историческа Варна, нашият Понтос Евксинос с всичката си подобаваща слава и величие иде да поднесе на Отечеството своето смирено почитание, своя принос. И действително в павилиона на Варна се отражава славата и величието на нашето Черно море!

Архитектурата на Варненския павилион е сполучена; самият стил внушава человеку нещо “морско” – например четирите кули по края и средното височко кубе, пак с кула отгоре, напомнюват тутакси морските покрайбрежни фенери… На средата на кубето е окачен полюлей, който ще бъде, вероятно, облепен с черупки от морски мидички и охлювчета…

Варненският павилион

Варненският павилион

Околовръст павилионът е обиколен от парк; отпред, едното му лице една красива фонтана с водоскок хвърга нагоре водните си струи. Варненският павилион  по хубостта и стила си изисква видно място… На Варненската комисия, а особено на г-на Драсова, Варненски окръжен управител, ние благодариме за това отрадно явление от заинтересуваност и участие в народното дело. На архитекта г-ну Димитриевичу – нашите признания и честитания за пълната сполука на работата му.”

Това е най-скъпо струващият павилион на панаира. Стойността му, заедно с обзавеждането възлиза на 40 000 лева. Сумата е събрана от общините на окръга. Обзавеждането и подреждането на павилиона са поверени на художника Антон Митов – учител по живопис във Варненската мъжка гимназия.

Делегати на изложението

Делегати на изложението

В крайна сметка се оформя друг павилион. Правоъгълната сграда е с богата външна орнаментика и два входа. Фонтанът в средата е декориран с варовити камъни и цветя. Отляво и отдясно на северния вход са измайсторени две големи пирамиди от сапуни, производство на варненските фирми на Христо Ризов и братя Фортенови. Показана е и малка парна машина, изработена от Григор Коцов, стипендиант от Варна в Германия.

Пред фонтана се издигат други две пирамиди от ликьори, вина, коняци и други питиета, произведени в избите на А. Радушов, Антон Недялков и Никола Боев. В павилиона са изложени и селскостопански произведения, медникарски, столарски, кожухарски, железарски, шапкарски и тютюневи изделия. Демонстрирана е и интересна сбирка от минерали, гипс и морска сол.

В изложението се представят 492 производители от региона и общо 5 664 участници от цялата страна. Варненски окръг е на трето място след Пловдив и Татар-Пазарджик. Официална делегация от Варненска околия в състав над 500 души е изпратена лично от княз Фердинанд и княгиня Климентина, които по това време се намират в Сандрово.

Сувенирни медали от изложението

Сувенирни медали от изложението

След закриването на изложението павилионът е разглобен и изпратен във Варна. Монтиран е в Морската градина, недалеч от Аквариума. Там години наред служи за “бюфет”. Край бюфета е имало шадраванче с бликаща вода, чемшир и няколко вишни, наредени маси и столове, където главно през лятото варненци и гостите на града обичали да сядат, да се черпят и да се възхищават на прекрасната гледка към морето.

В Централния държавен архив се съхранява Албум с фотографии от Пловдив по време на изложението през 1892 г., подарен на княз Фердинанд І – покровител на събитието. Автор на снимките е придворният фотограф Иван Карастоянов. Албумът може да разгледате тук.