Чисто грозде – добро вино!

Начало на гроздобера, фотогр. Атанас Велчев

Начало на гроздобера, фотогр. Атанас Велчев

Зададе ли се Кръстовден (27 септември стар стил), варненските лозя оживяват. Стопаните обикалят лозето, оглеждат наедрелите гроздове и преценяват каква ще бъде тазгодишната реколта. Стягат се бъчвите за вино, уредите за бране, събират се работници – берачи. А същинският гроздобер, наричан във Варна и в гагаузките селища “бабозум”, е празнично събитие, огласявано от свирни, песни и шумни веселби. В него участват всички – не само малките ученици, но и гимназистите се освобождават от учебни занятия, а войниците се пускат в отпуск.

"Който е насадил лозе, не трябва да се взема войник, докато не го обере поне веднъж!" (Нар. мъдрост)

“Който е насадил лозе, не трябва да се взема войник, докато не го обере поне веднъж!” (Нар. мъдрост)

През 30-те години на XX век, въпреки опустошителните щети от филоксерата в края на XIX век, варненските лозари изнасят над 1,5 милиона тона грозде годишно и заемат водещо място в страната. Гроздоберът започва със сортовете за износ. А в този край те не са малко: “Перл дьо Ксаба”, “Анжевин Жуанен”, “Шасло доре”, “Чауш”…, но над всички стои “Варненският Димят”.

Самото бране се извършва много внимателно, без да се засяга восъчният прашец, който придава на гроздовете свеж и привлекателен вид. А това изисква гроздът да се отрязва внимателно с ножички, като се хваща за дръжката. Още на лозето се извършва първото сортиране, а окончателното сортиране, подготвяне и опаковане на гроздето става в така наречените “манипулационни”.

Сортировачки на грозде

Сортировачки на грозде

Тук се извършва “операция” на гроздето с помощта на ножички с дълги, остри върхове, за да се отстранят загнилите и негодни зърна. “Хирурзите” са обикновено жени, които се отличават със своята прецизност. Гроздето, предназначено за Централна Европа се поставя в “холандски щайги” и се обвива в пергаментова хартия. За да рекламират стоката си, някои по-предприемчиви търговци използват хартия, щампована с красива българска гроздоберачка. Представителят на купувача – чужденец, непрекъснато наблюдава и контролира манипулацията. Накрая се товарят корабите.

За Източния (Черноморския) район повече са характерни белите сортове грозде

За Източния (Черноморския) район повече са характерни белите сортове грозде

Не по-малко колоритен е начинът на приготвяне на вино. Старият кореняк-варненец Добрин Чакъров си спомня за пивницата на братя Жекови:

“През есента, по време на гроздобера, пред пивницата спираше огромна каруца, върху коята се намираше необичайно голяма бъчва без горно дъно, наречена аполин, или кадус, пълна с грозде. Със специално устройство горе се качваше, предполагам с измити крака, човек, под мишниците на когото минаваха два обли гладки пръта, осигуряващи стабилността му и да не потъне. Той започваше да мачка гроздето, тъпчейки в кадуса. От канелата в долния край на кадуса във ведро с огромни размери потичаше шира, от която черпеха по чаша всеки случайно преминаващ минувач и разбира се, всички събрали се да гледат необичайното представление махленски дечурлига. Нямаше преси, нямаше механизация, но виното беше превъзходно!”

„Връщане от гроздобер“ (1893 г.; Национална художествена галерия)

Антон Митов. „Връщане от гроздобер“ (1893 г., НХГ)

Варненският гроздобер влиза и в картините на големия български художник Антон Митов. Той пристига във Варна през 1890 година, за да стане учител по рисуване в Мъжката гимназия. Най-популярната картина “Връщане от гроздобер” е впечатляваща с изразителните детайли: традиционните кадуси в каруцата са препълнени с грозде и са покрити с все още зелени лозови клонки. Лицето на биволаря изразява задоволство – прибира се плодът на целогодишния лозарски труд. Гайдата, неизменният спътник на веселието, допълва празничното настроение. В далечината се забелязват типичните възвишения над града с безкрайните варненски лозя.