Кокони алафранга

Модата в края на XIX-ти и началото на XX-ти век – един изтънчен свят, в който жените са отрупани с волани, дребни къдри, панделки и дантели. Роклите са дълги и очертаващи фигурата, пристегнати в корсети, а шапките са с широка периферия, украсени с цветя, пера, дори птички, закрепени за големи кокове с дълги декоративни игли. Дамите ползвали чадъри (омбрели) от бяла дантела за да се предпазват от слънцето, а за разхубавяване употребявали „белило“ с живак и голямо количество пудра за лицето, „синило“ за клепачите, „чернило“ за веждите, червило за устните и скулите…. Напълно „алафранга кокони“.

Ще ви пренесем във Варна по онова време с една забавна случка, разказана от Михаил Попов в неговия спомен за Мадам Куку – най-видната модистка в града, при която целият варненски хайлайф си шиел тоалетите.

За модата по времето на Мадам Куку може много да се пише. Трябва обаче човек да бъде специалист, за да запознае читателя с всички моди и модни течения от края на XIX век. А те бяха много! Парижка мода, Виенска мода, Букурещка мода, Цариградска мода и какво ли не още! Прекалено дълги поли с ръкави, прекалено изрязани деколтета, прекалено много прилепнали ханшове и кръстове и прочее, и прочее. Всичко направено, за да прикрие дефектите на тялото и да привлича погледите на мъжете.

Спомням се веднъж, насред “Мусалата”, един пристегнат в мундира си млад офицер покани някаква дама от хайлайфа на разходка. Трябваше да се вземе файтон. Оказа се, че роклята на дамата, ушита по последна мода, с пола до земята, бе толкова прилепнала по тялото, че просто не и позволяваше да се качи на файтона. Мъчеше се да повдигне единия крак, за да го постави на стъпалото, а не можеше, въпреки вежливата помощ на кавалера, тъпчещ нетърпеливо ту на единия, ту на другия си лачен ботуш.

Като видя в края на краищата, че дамичката може да му се изплъзне, ядосан, офицерът изтегли сабята си от калъфа и с острието рязна долната част на полата. Опъната до краен предел, роклята просто се раздра от цепката нагоре до раменете, като показа красивата дама по бляскаво белия и тръпнещ комбинезон и множество тантели.

Варненци, които присъстваха на идиличната сцена, казаха: “Хептен де чъплак гьотюрлю ону еве”, което с извинение значи: “Съвсем голичка си я откара у дома”, а офицерът бе прекръстен Кара капитан Чаплаков.

Мисля, че една от сегашните “макси” моди, при която полата е чак до земята, а е разцепена от върха на обувките почти до кръста, може прекрасно да се нарече “мода на Кара капитан Чаплаков”.