За бъчвите и техните майстори

Освен на лозари и винари, Свети Трифон е покровител и на бъчварския еснаф. Затова на Трифон Зарезан празнуват и майсторите-бъчвари.

Старите винари знаят, че за да се произведе хубаво вино, освен качествено грозде е необходима и качествена бъчва. Бъчвата обогатява вкуса на виното, като му дава възможност да “узрее”. Не случайно бъчварството е един от най-уважаваните занаяти в миналото. Това е мъжка професия, която освен физическа издръжливост, изисква прецизност и сръчни ръце. Освен това процесът на изработване на бъчвите е много бавен и трудоемък.

Бъчварските работилници трябва да са просторни и снабдени с необходимите инструменти. През есента дворовете на къщите се превръщат в работилници, защото по време на гроздобера се засилва търсенето на съдове за виното. Необходима е и предварителна подготовка и обработка на дъските. Най-добри за отлежаване на белите и особено на червените вина са дъбовите бъчви, но освен дъбови, се използват акациеви и черничеви дъски.

Ако бъчвата се стопанисва правилно, може да издържи до 50 години. Разбира се, най-важното условие е в нея да се съхранява хубаво вино. Киселото вино е пагубно за бъчвата, защото я „заразява” с кисели бактерии, а това разваля всяко следващо вино. Когато свърши божествената напитка, бъчвата се измива хубаво и се оставя на проветриво, за да изсъхне. Есента се запарва, пак се слага хубаво вино и никога не се използват препарати. В старата варненска периодика има много полезни съвети как да се почистват бъчвите.

Нещо любопитно:

*В дълбоките каменни мази на почти всяка стара варненска къща освен лозарските сечива се съхранявали и най-разнообразни бъчви с твърде интересни имена: специални каци кадуси към казаните за ракия; бъкели с кръгли или триъгълни дъна; линове или бадеми с голяма вместимост;
чебурчета (джибурчета) за вино; футии с елипсовидно дъно за пренасяне на грозде  и още много други съдове, измайсторени от дървени дъги, стегнати с обръчи.

*В библиотеката се съхранява книгата “Ръководство по модерно бъчварство” от 1945 година. Автори са Д. Енчев, бивш инспектор по занаятите и Д. Кацаров, майстор-бъчвар. Изданието е практически наръчник за подготовка на калфи и майстори-бъчвари. Съдържа ценни съвети от обзавеждане на бъчварската работилница до спецификата на бъчварската техника. Онагледено е с рисунки и фигури, както и с таблици за изчисление на вместимости. Книгата е изключително интересна за всеки, който желае да си припомни този забравен днес занаят.

*В Алманах-адресник на Варна за 1935-1936 година са посочени адресите на функциониращите в града бъчварници:

Апостол Николов (Барбата) – ул. “Ал. Василев” 15
Драган Н. Драганов – Пл. “Славейков” 8
Ив. Петров – ул. “Цариброд” (по-известна като Улицата на занаятите) 52
Киряк Ат. Киряков – ул. “Хр. Ботев” 17
Марко П. Кожухаров – ул. “Ст. Стамболов” 16
Симеон Стоянов (бъчв, Лонгоз) – ул. “Габрово” 45