Великден иде!

В навечерието на един от най-светлите християнски празници – Възкресение Христово ви предлагаме спомени на наши съграждани, свързани с неповторимата атмосфера около подготовката и провеждането на празника (Из книгата „У дома преди 100 години“ на Веска Стоянова)

„Идеше Великден, но преди това имаше и други по-малки празници. В нашата махала (която тогава беше извън разрушените стени, към Франга капусу), на Лазаровден по къщите ходеха лазарки, 14-15 празнично облечени момичета. Стопаните ги посрещаха и след като те изпяваха песните си, им показваха яйце, вдигаха го високо и една лазарка трябваше да подскача, за да го достигне – да има плод по житата.“ (Здравка Свещарова)

„В неделния ден на Цветница се ходеше на църква с върба и цветя. Осветената върба оставяхме на иконата в спалнята на родителите ми. За този ден като именница получавах подарък – нова рокля, с коята на Велики петък, идната седмица, минавах под масата в църквата, символизираща Христовия гроб.“ (Цветана Иванова)

„За Великден къщата трябваше основно да се почисти, да се варосат стените, да се изтъркат дъските със счукани керемиди или сода каустик, за да зажълтеят, да се изперат черги, постелки, покривки. Това трябваше да стане до сряда вечерта, когато баба ми, гагаузка, боядисваше три червени яйца – за Бог, Христос и Дева Мария. Четвъртък рано сутринта ги отнасяше на гробищата и като се върнеше, с наше участие започваше да боядисва яйцата за дома и за дар.“ (Николина Петрова)

„С восък върху бялото топло яйце пишехме „Христос возкресе” и името на всяко дете на яйцето. С пръвото червено яйце баба ми мацваше челото, брадата и бузите ни „за здраве” и го слагаше на иконата, за да престои там до другата година на същия ден. Ходехме вечерта на църква, когато се четат 12-те евангелия.“ (Костадинка Стоянова)

„40 дена преди Великден в голям красив съд с малко пръст засявахме леща, която поникваше и се раззеленяваше до празника. Боядисаните яйца поставяхме между зеленината. Това беше символ на възкръсналия живот, на пролетта.“ (Радка Сакъзова)

„Приготвянето на козунаците беше най-голямата грижа за всяка домакиня. След църква в четвъртък вечерта майка ми забъркваше маята, а рано сутринта на другия ден и тестото. Месене, втасване, пак месене и пак втасване – да стане „на конци”. Печката гори, врати, прозорци затворени – да е топло, козуначеното тесто да бухне. После се правеха плитки, рула, украсени отгоре с бадеми, за децата – в малки формички.“ (Райна Маджарова)

„На Великден наемахме файтон и отивахме семейно на „Траката” да обядваме в ресторанта, носехме яйца и козунаци.“ (Екатерина Провадалиева)

„При тържественото посещение на кръстника с великденските дарове получавах от него 5 сребърни лева. С тях можех да разточителствам цели три дена на панаира, а там за нас тогава имаше толкова привлекателни неща.“(Коста Парушев)

„На панаира идваха чак от Габрово, Троян, носеха за продан дървени съдчета, ножчета, керамика, сини сливи, пестил. Имаше и циркове, менажерии, различни видове люлки, на които понякога се качвахме срещу шарено яйце. Подслаждахме се със сироп, боза, бонбони, захарен памук, мента, захарни петлета на клечка. Продаваха се различни видове свирки, балони, топчета на ластик, глинени и дървени играчки – само да имаш стотинки.“ (Здравка Свещарова)

Пожелаваме ви здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има мир и любов в сърцата ви!