Българи, юнаци!

„Българи, юнаци!” Този възглас ни е добре познат. Той съпровожда всички международни спортни изяви с наше участие, изправя ни на крака и ни кара да се гордеем, че сме българи. Малцина обаче знаят, че този призив е единственото, останало от културата на Юнашката организация. Една организация, пропита с български народностен идеал и дух, изиграла изключително голяма роля за физическото развитие и патриотичното възпитание на няколко поколения млади българи в продължение на 50 години.

Началото

Дейци на Съюза "Юнак" ( Тодор Йончев - в средата на втората редица)

Дейци на Съюза “Юнак” ( Тодор Йончев – в средата на втората редица)

На 25 август 1895 година Тодор Йончев създава в София първото гимнастическо дружество „Юнак”. Голям е приносът на швейцарските учители по гимнастика Луи Айер, Даниел Бланшу, Алоис Бюнтер, Ш. Шампо и др., които по покана на тогавашния министър на просветата Георги Живков преподават в мъжките гимназии на големите български градове. В следващите три години в България са създадени над 20 дружества. Варненското дружество “Черноморски юнак” е основано през 1898 година.

В юнашките чети членуват ученици и младежи, представители на интелигенцията, чиновници, занаятчии и селяни. В първите години жени не се допускат. Едва през 1900 година, на конференция в Кюстендил е взето решение да се сформира и първата чета юнакини.

Емблемата на съюзното списание "Здраве и сила"

Емблемата на съюзното списание “Здраве и сила”

Постепенно се заражда идеята за обединяване на дружествата. Съюзът на българските гимнастически дружества “Юнак” се създава на Първия конгрес на дружествата през 1898 година. За председател на управителния съвет е избран Стоян Заимов, а подпредседател става офицерът Георги Вазов – брат на писателя Иван Вазов.

За парадно облекло е определена униформата на Ботевите четници, а девизът е: “Здрави и силни – дружно за Отечеството”. Печатният орган на организацията е списане “Здраве и сила”.

Юнашката идеология
Идеологията на „Юнак” е да бъде обществена надпартийна организация, която да се занимава с патриотичното възпитание на младежите, както това правят скаутските организации в Англия, „Соколството” в Чехия и Турненското движение в Германия.

Ето какво казва в речта си на учредителния конгрес на Съюза Тодор Йончев :

Пощенска картичка с главатари на гимнастически дружества "Юнак"

Пощенска картичка с главатари на гимнастически дружества “Юнак”

„…Ето, господа, кои начала са ме ръководили, когато направих първата постъпка, за да се основе първото Българско гимнастическо дружество „Юнак”. Моята цел с тези гимнастически дружества бе да се даде възможност на нашата младеж, вместо да се предава на разточителен живот, да се грижи за уякчаването и подкрепването на физическите си сили. Защото само този може да проявява свободно волята си, само този може да бъде господар на себе си и е в състояние в даден момент юнашки да се брани. Щастлива е тази държава, която се състои от такива граждани. Там подлостта и страхът не могат да виреят. А това е най-сигурната гаранция за дълготрайността на един народ и за неговото икономическо и културно процъфтяване… Гимнастическите дружества са едничкото училище, което може да събуди и повдигне юнашкия дух, стига да се подхване и води както трябва.”

Дейност на дружествата “Юнак”

Основният акцент във възпитателната дейност сред юнаците е гимнастиката, но съдържанието на това понятие е коренно различно от днешното разбиране за този спорт. “Телеусилването”, или гимнастиката представлява цялостна система от най-разнообразни упражнения и занимания, чрез които освен физическата подготовка се възпитават морално-етични качества и се развива активна практическа дейност в полза на обществото.

Устройват се гимнастически игри и състезания, като най-добре развити са дисциплините лека атлетика, гимнастика, борба и вдигане на тежести. Важно значение имат и дружествените вечеринки, провеждани по повод важни празници или събития от историята и културата на България или населеното място. Тези изяви имат характер на театрално представление, включващо разнообразни гимнастически демонстрации, поезия, хора и танци, беседи и др. Създават се връзки със сродни организации в чужбина.

в-к "Свободен глас", 1911 г., N 1

в-к “Свободен глас”, 1911 г., N 1

Със собствени средства юнашките дружества постепенно създават своите първи салони и игрища, като стадионът „Юнак” в София, юнашки домове във Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Русе и др.

Една от най-значимите дейности на съюза „Юнак”, записана в златните страници на българската история, е свързана със създаването и участието в Балканските войни на Юнашкия легион.

Най-зрелищни са националните събори, организирани от Съюз „Юнак”, които се превръщат в малки олимпиади. Идеята за народни състезания принадлежи на швейцарските учители, които използват опита на швейцарската гимнастическа система. До 1937 година са проведени осем съюзни юнашки събори, от които един Всеславянски соколо-юнашки събор през 1910 година в София.

Варненско гимнастическо дружество “Черноморски юнак” – домакин на Първия юнашки събор през 1900 година
Съборът се провежда във Варна на 9, 10 и 11 април 1900 година (Великден). Участват 11 съюзни дружества, 77 юнашки ученически чети с около 800 души участници и 560 играчи. Игрите се ръководят от техническа комисия в състав: председател – Даниел Бланшу; членове – Панайот Белев и Луи Айер. Главна заслуга за организирането на този исторически събор имат варненските учители Цачо Генов и Йордан Тодоров, първият – главатар, а вторият – касиер на дружество “Черноморски юнак”.

Варненската община, начело с тогавашният кмет Коста Ранков със собствени средства построяват импровизиран стадион във втората част на Морската градина (днес Алеята на възрожденците). Той побирал около 5000 участници и публика и бил пригоден за 800 играчи. Главната трибуна била с изглед към морето.

На 9 април с две военни музики (на Флота и Осми приморски полк) тържествено са посрещани специалните влакове от София и Русе, а на пристанището – парахода от Бургас. Съборяните под строй прекосяват главните улици на Варна се насочват към Мъжката гимназия, определена за главен щаб на събора.

Молебен при откриването на събора

Молебен при откриването на събора

На 10 април преди обед към Морската градина се отправят маршируващите гости-съборяни. Следвани са от варненските “юнаци”, водени от знаменосеца Богдан Калчев. Изпълнените с граждани улици тържествено се огласят със специално написания за случая и дирижиран лично от Добри Христов марш “Варненски юнак”.

Съборът официално е открит с молебен и приветствие от варненския кмет. Юнашки хор изпълнява химна “Мила родино” и юнашкия химн “Песен на българския юнак”, композирана от Венцеслав Кауцки по текст на Йордан Ковачев.

Същия ден след обяд започват игрите на събора, включващи предимно гимнастически дисциплини като лост, успоредка, кон с гривни, висилка, упражнения с къси тояжки и бухалки, пирамиди, а също и бягане с препятствия, бокс, “двубой със сабли и бастун”, народни хора, “гладиаторски балет” и др. Игрите завършват със свободни упражнения, изпълнявани от всички юнашки дружества едновременно.

За съжаление не всички от предвидените дисциплини за следващия ден (11 април) са изпълнени, поради падналия проливен дъжд. Импровизирано се наложило част от програмата да се изнесе в кафене “Централ”, а друга част – на сцената на зала “Съединение”.

Подробен репортаж за “Първия гимнастически събор на българските юнаци”, публикуван във вестник “Свободен гражданин”, бр. 6 от 19 април 1900 година може да прочетете тук