Избори в стара Варна
Първата избирателна система за парламентарни избори в България е въведена през 1879 година и тя е проста мажоритарна в един тур. На 20 000 жители се избира един представител, а в цяла България около 215 души. През 1911 г. в някои избирателни райони пробно се въвежда пропорционалната избирателна система с партийни листи и цветни бюлетини. На 21 февруари 1912 г. тази система е въведена със закон в държавата.
Как са се провеждали изборите в края на XIX и началото на XX век във Варна?
В избирателния списък на Варненската община са сe вписвали имената на мъжете – български поданици, навършили 21-годишна възраст. Варненското гражданство било призовавано да гласува на едно определено място – най-често в училището “Свети Методий”, намиращо се в така наречената тогава “Нова махала” (днес на това място е сградата на Централна поща). Избори са се провеждали и в училище “Свети Климент”, както и в зала “Съединение”. Варненски окръг се е състоял от 6 околии: Варненска градска, Варненска селска, Балчишка, Добричка, Провадийска и Новоселска (старото име на Дългопол) с население 213 323 души през 1896 г.
Варненци периодично са избирали по 3 народни представители, 4 окръжни съветници (от всичко 26), 16 общински съветници и 24 съдебни заседатели. Едновременно с избора за общински съветници са избирани и по 5 училищни настоятели за всяка народност по отделно (за български, гръцки, турски, арменски и еврейски училища).
Любопитна информация от старата варненска преса за състояли се избори във Варна:
Кметско обявление от края на 1892 г.
“Известява се на господа гражданите, че на… ще се проведат първоначални избори за избиране на един гласен на всекий куп от 50 къщи. Избраните гласни на другата неделя ще изберат изпомежду си 24 съдебни заседатели, които има да заседават във варненския окръжен съд през 1893 г.”
Резултати от изборите за народни представители на 11. 09. 1894 г.
“На 11 того при пълна свобода, тишина и ред произведоха се изборите за народни представители от Варненска избирателна околия в гр. Варна и избраха се за такива д-р В. Радославов с 1666 гласа, Коста Ранков – с 1715 гласа и Ахмед Ефенди Хадърчал с 1375 гласа”.
С гласовете на варненци тогавашният министър на просветата д-р Васил Радославов е запазил министерския си пост.
Хроника на изборния ден във Варна – 06.06. 1911 г.
“Точно 8 часа сутринта, вчера се започна гласуването в деветях избирателни секции. При всички секции се виждаше масово стечение на избиратели, които бързаха да упражнят своето изборно право. Градът Варна имаше изгледа на един рояк от пчели, които летят бърже-бърже, по всички направления, за да се събира материял за урните. Агитаторите на всички воющи партии напънаха всичките си сили и през целия ден неуморно работиха. Весели закачки и шеги, незлобливи препирни, – по лицата на всички се четеше неисказана радост и въодушевление. Варненските граждани – от всички политически лагери – гръмогласно заявиха, че във Варна никогаш не са ставали такива свободни избори. Навсякъде мир, тишина и образцов порядък, – същински “английски избори”, както бе се изразил един наш съгражданин. Вчерашните избори дадоха безпорно доказателство, че града Варна се е подигнал в политическо отношение, че Варненските избиратели беззаветно ще поддържат честните и безкористни обществени дейци.”
В тези избори пълна победа е удържала Прогресивнолибералната паритя и e сформирала правителство в коалиция с Народната партия.
За предстоящите избори за училищни настоятели на 10. 04. 1921 г.
“На 10 Април ще се произведат избори за училищни настоятели в гр. Варна, вследствие разтурването на комунистическото котерийно настоятелство, което и училищното дело бе обърнало на партизански вертеп и гнездо на обществената поквара. На 10 Април Варненското гражданство, има да държи един национален изпит; българския елемент във Варна със своята бюлетина в изборите за училищни настоятелства ще има да доказва между другото и своето гражданско съзнание.”
