Кральо-портальо, отвори порти!…

В Деня на детето всеки от нас си припомня своето детство, а най-ярките спомени са от детските игри в махалата, в големите дворове, на тихите улици или “празните” места около къщите и жилищните кооперации. Със сигурност си спомняме безкрайните летни часове навън, изпълнени с много детска глъч и смях.

Какви са били игрите на децата в някогашна Варна?

Игри за момичета
Момичетата играели повече на “Къщички” (на домакини и майки) с куклички, които се изработвали от техните родители, баби и дядовци или си ги правели сами. Имало различни “техники” за направата на кукли: например тялото представлявало две кръстосани пръчки, а главата – паричка, обвита с плат и нарисувани върху нея чертите на лицето. Кукли се майсторели и от кърпа, вързана на възли; от царевична шума и парцали; от кратуни и вълнена прежда. Имало и кукли от глина, изпечени заедно с грънците, заляти после с глазура и накрая превърнати в чудни хубавици – с червени бузки и усмихнати лица.

Момиченцата скачали на въже, на дама или подритвали керемидка в “Хаджилъка” без да попадат на очертанията на квадратчетата, за да достигнат до “небето”.

Игри за момчета
Момчешките игри били най-разнообразни. “Лимките” – стъклените топчета от лимонадени шишета – били обект на колекционерска страст. Нареждали ги в редица и която лимка ударели, ставала тяхна собственост. Друга игра била “Кудкудяк” – мерели с лимката бягащите деца в гърба, слагали едно камъче (каичка) в дупката си и викали “Кудкудяк!”. Дупките, направени в земята се използвали за играта “Градове” – ако успеели да вкарат лимката вътре, означавало, че са превзели града.

Други предпочитани от момчетата игри били: “Челик-сопа”, “Стражари и апаши”, Игра на войници, “Дълго и късо магаре”, Забиване на ножче в земята, Игра на фунийки и др. Любима била и “Карачката” (“каране” на колело). Карачките били най-разнообразни – използвали се дисковете от готварски печки, капаци от тенджери или здрави обръчи от бъчва. Стремежът бил да се развие по-голяма скорост и да си първи.

От спортните игри първенството държали Народната топка и Футболът. Използвали се парцалени топки, ръчно направени – в сърцевината й се слагало кълбо прежда, за да подскача повече.

В игрите си момчетата използвали дървени саби, пушки, “топач”, както и различни видове колички.

Общи игри
Имало и много общи игри - “Мижанка”, “Сляпа баба”, “Градове и държави”, “Оракуле, кажи ми…”, “Гърненца”, “Гори, гори кърпа”, “Двама може, трима – не”

В града децата от различни националности – евреи, арменци, турци, гърци – играели заедно и затова някои игри имали чужди названия: “Ашици” (малките агнешки кокалчета), , “Касълда” (вид криеница), “Каракуш” (игра с навита като змия кърпа, с която детето правело различни фигури под дрехата си, а другите участници трябвало да познаят какви са те. Не познаят ли, удряли ги с каракуша).

Всеобщо било увлечението по майсторенето и пускането на хвърчила по незастроените места и по поляните близо до града. В стара Варна най-подходящото място за “надхвърчане” било езерото, в близост до старата гара, защото там почти винаги духал вятър.

Интерес представлявали и игрите с пеене“Кральо-портальо, отвори порти!”, “Пускам, пускам кърпа…”, “Бели пеперудки, къде отлетяхте?”.

Децата обичали да играят и на театър. Декорите били прости – подиум, опънато въже между две дървета, преметнат чаршаф за завеса, импровизирани костюми, собствен сценарий върху прочути приказки… много вълнение и много смях.

“Джаз-банд” пък се правел като се навръзвали шишета и чаши и когато ги удряли с тънка пръчица, те издавали различни звуци.

Веднъж годишно на Сирни Заговезни се организирала играта “Маскарад”. Децата използвали старите дрехи на родителите, а на главите си слагали най-разнообразни шапки. Със саморъчно направени маски или домина прикривали лицата и очите си. Поставяли си мустаци и бради. Някои вземали бастуните на бабите и дядовците си и им подражавали в походката. Момичетата слагали обувки с високи токчета, а момчетата нахлузвали големи ботуши. Така маскирана, групата обикаляла съседните къщи, като целта била да бъдат разпознати от хората, които ги черпели с плодове, дребни стотинки или бонбони.

Не е възможно да се изброят всички любими игри на нашето детство. Но абсолютно винаги те са били неизчерпаем източник на преживявания, които днес, поглеждайки назад, си припомняме с усмивка и копнеж!