Пътешественици от Франция във Варна

Началото на масовия туризъм във Варна е поставено през 1909 година. И макар че начинанието е съпътствано от много трудности и разочарования, краят все пак е успешен – Запада узнава за Варна.

Ето какво се случва:
В края на август 1909 г. варненци са известени за предстоящо посещение на 200 френски пътешественици, сред които учени и писатели – всички с интерес към забележителностите на благоустрояваща се Варна и красивите й околности.

В книгата си “Спомени и бележки” Иван Церов, кмет на Варна по това време, отбелязва:
“Назначих комисия за посрещането и пребиваването им на наша земя, съставена от лица, владеещи френски език. Напечата се малък пътеводител и къса история на града. Поканих за участие българския пълномощен министър в Париж Димитър Станчов, който тогаз беше тук във вилата си. Ходатайствахме пред министър-председателя Александър Малинов за отпускането на сума около посрещането и гощаването на туристите и да се тури на разположение влак за отвеждането им в Гебедже, Девня и обратно. Когато стана известно, че френските гости пристигат на 21 септември 1909 г., отправих телеграма до вожда на експедицията Луи Оливие в Севастопол, откъдето с парахода “Ил дьо Франс” щяха да пристигнат във Варна. Съобщих му, че градът ги очаква с готовност.”

Царица Елеонора също дава своето съгласие пътешествениците да бъдат приети в двореца “Евксиноград” и да разгледат великолепния парк.

Но на 21 септември 1909 г., когато корабът “Ил дьо Франс” хвърля котва в пристанище Варна, над града се сипе проливен дъжд и замисленото тържествено посрещане е пред провал. Със специален влак туристите тръгват веднага за Гебедже, откъдето само 40 души, качени на файтони и каруци, успяват да достигнат местността “Побити камъни”.

По-късно, измокрени и изкаляни, се отправят към река Девня и разглеждат нейните извори. На устроения банкет речи държат пристигналият за случая министър на народното просвещение Никола Мушанов и водачът на френската група Луи Оливие. След традиционни наздравици гостите са дарени с мускалчета гюлово масло, бъклици за вино и ракия, престилки и коланчета. Пеят се български и френски песни, разменят се адреси.

Неочакваният дъждовен ден осуетява посещението в двореца “Евксиноград” и разходката по площадите и улиците на града. Разочаровани остават и местните занаятчии и търговци, които не успяват да изложат своите стоки пред очакваните френски туристи. В замяна на това всеки гост получава комплект илюстровани картички – изгледи от Варна. Все пак при изпращането се извива кръшно хоро, военната духова музика изпълнява “Марсилезата” и “Шуми Марица”, кметът Иван Церов произнася вълнуващо слово.

Скоро се получава и благодарствена телеграма от Луи Оливие :
“Аз пак изказвам всичката си признателност за приема, който ни оказахте във Варна, и да ви изпратя благодарностите към вашия комитет и нашите най-сърдечни благопожелания за преуспяване на вашия красив град и околностите му.”

А френският консул във Варна г-н Ал. Мерсение връчва на кмета Иван Церов свидетелство от Министерството на просвещението и изящните изкуства, с което френското правителство го обявява за “Офицер на народното просвещение”.