“Дяволската кола” по варненските улици

Първият автомобил (Де дион бутон) е внесен у нас в София през 1896 г. от А. Шедеви. Народът го нарича „файтон без коне” или „огнена каруца” и го отрупва с цветя. Освен любопитство, той предизвиква и безпокойство сред файтонджиите да не би тази „дяволска кола” да им вземе хляба. Скоро страховете им изчезват – пусната в движение, дяволската кола едва пъпли и моторът й често спира. Механиците с дни работят над нея, а любопитните се тълпят да я огледат.

Независимо от първоначалните неволи в началото на 20 век автомобилът започва все по-често да се появява из улиците на българските градове. В началото те са единични бройки, притежание на Военното министерство, на княза или някой богат търговец, но в годините на Първата световна война и след нея вече в изобилие се появяват серийните коли. Гражданите започват да привикват с бензиновата миризма, бръмченето на мотора и звука на клаксона.

През 1902 г. шведският търговски консул в София доставя нов модел “Де дион бутон”, управляван вече от шофьор българин. През 1904 г. в Лондон се появяват първите автобуси, наричани омнибуси (от латински – всеобщи). За пръв път автомобилът се използва за масов обществен транспорт. През 1909 г. в Париж се провежда първата конференция за потребителите на автомобилния транспорт. Подписва се Международна конвенция за транспорт с автомобили. България е между 14-те държави, подписали тази конвенция.

Във Варна през 1907 г. пристига първият автомобил, модел омнибус Бенц. Гумите му са като на файтоните – бандажни. Има 20 седящи места. Пали се с манивела, а задвижването на задните колела става с верига. Покривът е приспособен за поставяне на багаж. Осветлението се осигурява от карбидни лампи. Има сигнална тромба, която оглася улиците на града. Първият варненски омнибус се движи по два маршрута: Пристанището – Центъра – Евксиноградско шосе – Траката – манастир Свети Константин; Междуградски маршрут: Варна – Добрич – Балчик и обратно.

След Първата световна война във Варна са внесени 20-30 автомобила. През 1919-1920 г. двама специалисти П. Българанов и К. Александров откриват тук първата авторемонтна работилница с гараж (в етноетажно здание в началото на булевард “Владислав”).

За развитието на варненския автомобилен транспорт важна роля има фирмата “Братя Илчеви”, основана през 1922 г. и три години по-късно преобразувана в акционерно дружество. Обединявайки се с файтонджийската работилница в Аспарухово, през 1925 г. “Братя Илчеви” създават първата фабрика за автомобилни каросерии у нас – “Херкулес”.

През 1926 г. се основава Градската омнибусна служба, която поддържа редовни линии: Варна – Шумен; Варна – с. Ботево; Варна – манастира Свети Константин. През лятото с открити туристически автобуси се поддържат рейсове до Аладжа манастир, Плиска, Мадара и др. исторически обекти.

През 1935 г. със закон се учредява специална служба, занимаваща се с уреждане и контрол на автомобилните линии и обществения пътнически превоз. Въвежда се преглед на моторните коли два пъти в годината, годишна проверка на шофьорите и заверка на свидетелствата за правоуправление, изпити за шофьори, регистрация на покупко-продажбите на моторни коли и др. Същият закон създава обща мрежа на автомобилните съобщения с 305 линии, от които: 199 постоянни пътнически, 68 сезонни пътнически, 25 постоянни товарни и 13 сезонни товарни.

Около 1936 г. фирмата “Братя Илчеви” става официален представител на американската марка “Интернационал”. Автобусите започват да се изработват върху шаси на “Интернационал” с помощта на дървен скелет, обшит с ламарина. Първите завършени конструкции са на два автобуса, наречени “трамбуси” с модерна за времето си “трамвайна” каросерия. Усъвършенстван е и интериорът им: с дървена облицовка, кожени тапицерии и автоматично отваряне на вратите с хидравлика. Пускането им в експлоатация на 27 май 1937 г. е голямо събитие за морския град. Новите елегантни автобуси обслужват “редовното автобусно съобщение Варна – Бургас през Нов-Градец – Провадия – Тунелите – Айтос – Минерални бани (Лъджите).”

През пролетта на 1940 г., когато кмет на Варна е Янко Мустаков, Варненската община доставя от германската фирма “Даймлер-Бенц” шест дизелови автобуса, оцветени в синьо. С тях се поставя началото на варненската общинска автобусна служба. За нуждите й е построена сграда на площада пред хотел Лондон. Общинската автобусна служба поддържа четири редовни линии: до квартал “Аспарухово” и “Лазурен бряг”; до квартал “Левски”; до квартал “Трошево” и до “Рупи” (днешния квартал “Чайка”).