Каним ви на вечеринка

В края на 19 век не са много развлеченията в градовете и на мода излизат вечеринките.

За разлика от бала, запазен главно за елита, вечеринката е по-демократична форма за хора от различни социални среди и бързо става предпочитано развлечение, особено през есента и зимата. Докато домашните (семейните) вечеринки се устройват в някой частен дом, литературно-музикалните вечеринки се провеждат в салона на някоя обществена сграда (читалище, училище) или в специално построените градски казина.

Обикновено се уреждат от някоя благотворителна или професионална организация и често пъти освен развлекателна, имат и благотворителна цел за набиране на средства. Вечеринките скоро се превръщат в част от ежедневието на гражданите, а афишите, които ги рекламират – в част от градския пейзаж. На тези забавления може да отиде всеки, който си заплати входна такса.

Програмата на вечеринката е от две части: първата включва „слово” или беседа, доклад, реч, свързано с дейността на организацията, която урежда вечеринката. Към тази част често се включват и четения на литературни творби, подбрани специално за случая. Понякога литературната част е обогатена с „концертно рисуване”, живи картини, пантомими. Втората част се състои изключително от танци и хора, почти винаги съчетавани с други забавления като томбола, американско наддаване, бой с конфети и серпантини. Музиката в повечето случаи е духова и „ужасно гръмлива”.

В годините след Освобождението танцувалните салони са доста примитивни, с мръсни подове от изконсумираните от публиката семки и фъстъци, но за сметка на това таваните и стените са богато обкичени с книжни декорации, както и множество български знаменца. Осветлението се осигурява от една или две петролни лампи, които хвърлят слаба светлина, но затова пък изпълват въздуха с миризма от горящия петрол и черни сажди, летящи из въздуха.

Около стените на салона са наредени стотици столове и дървени пейки. В единия ъгъл е устроен бюфетът – главният източник на приходи за вечеринката. Той представлява една дълга непокрита маса, на която са наредени сладкиши, локуми, буркани със сладко, стъклени шишета с лимонада, пакетчета с фъстъци, семки, гевреци и др. Точи се и постоянно бира в чаши със съмнителна чистота, изплаквани набързо в кофа с вода. Пред този импровизиран бюфет галантните кавалери водят своите потни от танцуване дами да се разхладят с по една лимонада или чаша вода с лъжица бяло сладко или локум.

Танците започват задължително с българско хоро. По време на вечеринката българските народни танци се играят многократно, редувайки се с европейски танци като валс, полка, кадрил и др. А тъй като малко хора могат да си позволят скъпо струващи уроци по танци, повечето от тях заучават стъпките по време на самата вечеринка.

Сред присъстващите се забелязват и по-възрастни хора – главно баби, майки, родственици, които бдят за моралното поведение на младите. От друга страна пък точно танцувалните вечеринки са най-удобните места за запознанства и сватосване. Белег за разкрепостяване на нравите е фактът, че не е необходимо кавалерът да познава дамата или да й бъде представен, за да я покани на танц. А когато разпоредителят обяви: „Дамите канят”, макар и несръчно, със срамежлива усмивка, дамите се престрашават да поканят предпочитания от тях кавалер. Разбира се този акт е повод за редица клюки и коментари дни наред, но все пак това е една от първите свободи и права, която българката си извоюва.

Вечеринките до голяма степен отразяват тенденцията, характерна за България, а и за Европа в следвоенните години – да се преразгледа миналото и традиционната култура на народа и да се потърси стимул за бъдещето. Важното значение на вечеринката за практическото реализиране на този процес е оценен от нашата интелигенция.

През 1930 г. Антон Страшимиров издава сборник с народни обичаи (представени като сценки), песни, живи картини и сказки, които да се включат в програмата на вечеринки и утра. Ето някои от тях: живи картини – пирамида от девойки, облечени в народни носии на различните краища на България, а като фон звучи подходяща народна песен; пантомима по Ботевата „Пристанала”; „Македонска тройка” – на висок пиедестал са издигнати портретите на македонските апостоли Даме Груев, Гоце Делчев и Пере Тошев и надпис с огнени букви „Автономна Македония!”