Неосъществената варненска дековилка

Световните войни през втората половина на 19 век са толкова мащабни, че се налага бързо разрешаване на проблема с доставките и евакуацията на ранените войници от фронтовете. До тогава са използвани коне и каруци, които се придвижват бавно по лошите пътища.

Ето защо изобретяването на дековилката (теснолинейката) от Пол Дековил през 1875 г. много бързо се налага, тъй като тя предлага бърз релсов път с малко инвестиции (необходими са само релсови звена, метални траверси и вагонетки). Дековилките масово се използват в армията, а след войните – предимно в рудниците и промишлените предприятия. В България също е имало специална армейска част по фронтовите линии.

Идея за построяване на дековилна линия във Варна се заражда през лятото на 1921 година. В няколко броя на „Варненски общински вестник“ се появяват съобщения, че Общинската тричленна комисия (председател Йордан Пекарев и членове д-р Н. Бочев и Илия Христов) ще строи дековилна линия от Морската градина по посока на Траката и манастира „Св. Константин“. Главен мотив на комисията е, че в тези райони са построени стотици сгради (кьошкове) и достъпът до тях е затруднен от липсата на евтини превозни средства. Дековилката освен че ще свързва града с манастира „Св. Константин“, ще допринесе за облекчаване на жилищната криза, защото кьошковете в този район ще могат да се ползват целогодишно.

И така, строежът започва. В процеса на работа се изменя и началото на маршрута, който започва от Съборната църква, а депото е в района на Пожарната команда (по това време тя се намира в сградата на старата турска болница, днес – зад сградата на Окръжно пътно управление).

Работата върви усилено до м. март 1922 г., когато новият кмет инж. Теодоси Атанасов назначава комисия, която да огледа извършеното по изграждането на дековилната линия и да прецени нейната ефективност. На заседание на Общинския съвет комисията докладва:

„Председателят на бившата тричленна общинска комисия, Пекарев, беше предприел постройката на дековилна линия, която се разстилаше до кил. 4+800 по Евксиноградското шосе. Това е предприето без надлежно разрешение от компетентните власти: окр. инженер и дирекцията на железниците, независимо от съмнителната полза за мнозинството от гражданите и за общината от такова предприятие.

Сегашното постоянно присъствие, въз основа на протокола за назначената с кметска заповед N 387 от 23 март т. г. комисия реши: да се вдигне материала от тая дековилка и да се складира в двора на Ветеринарното отделение при общината, за да се използува за линията към „Сес-Севмес” и, евентуално – към гората и към новите гробища, в какъвто случай тая дековилка би имала и смисъл и би принесла действителна полза, особено за движението в украйнините към Добричското шосе.”

Нова дековилна линия така и не се построява.