Памет за воинска храброст

Страниците на старата варненска периодика все още съхраняват спомените от традиционните военни паради в Деня на храбростта. Стройните редици на маршируващите по главните улици пехотинци, граничари и моряци, предвождани от бойни знамена и духови музики, са обсипвани с цветя от гражданството, така, както са изпращали техните бащи и братя да бранят Отечеството. А за безсмъртните подвизи на героите от войните признателна Варна е съградила паметници, които да напомнят на поколенията за бойната слава на българската армия.

Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. е издигнат по инициатива на офицери от Осми пехотен приморски полк и по проект на инж. Павел Каракулаков на площада пред Катедралния храм. При голяма тържественост и в присъствието на княз Фердинанд на 25 септември 1894 г. варненският и преславски митрополит Симеон освещава светинята, превърнала се в един от символите на града. В деня на откриването паметникът все още е без ограда, поради недостиг на средства. През 1894 г. в полка постъпва дарение от княжеското семейство, с която около паметника е направена циментова площадка, оградена символично с вериги и снаряди. Днес паметникът се намира между сградата на Община – Варна и Археологическия музей.

Порталът-паметник на загиналите във войните за обединението на Отечеството приморци през 1912-1913 г. и 1915-1918 г. е друго място за почит. Построен е по проект на арх. Георги Овчаров и осъществен от арх. Желязко (Жельо) Богданов. Двете монументални фигури на войник и опълченец, извисени върху пиедестали като вечни стражи от двете страни на входа са дело на скулптора Кирил Шиваров. Над всяка фигура е монтиран националният ни герб, а две врязани карти указват местата, където полкът е водил битки. На плоча върху стените са изписани имената на героите. Паметникът е открит на 13 ноември 1936 г. в присъствието на цар Борис III, на много общественици, духовници и граждани.

В памет на загиналите през 1916 г. в Добруджа граничари от 15-та погранична дружина е сътворен една година по-късно (1917 г.) паметник в източната част на Морската градина, недалеч от сградата на граничния пост (сега Природонаучния музей). Проектът е на арх. Евгени Дякович. Първоначално монументът е увенчан с фигура на орел, стъпил върху полусфера, с което придобива известност като Орловия паметник. По-късно е заменен с граничар с пушка при нозе и куче, изработени от Кирил Шиваров.

Паметникът-костница на загиналите за Родината офицери, подофицери и войници през войните 1912-1913 г., 1915-1918 г. се намира в старите варненски гробища. Изграден е през 1935 г. по решение на Варненски общински съвет след преместването на православните и военните гробища (в района на днешния Пантеон), където са положени тленните останки на 423-ма офицери, подофицери и войници. По инициатива на командира на 8-ми Приморска пехотна дружина полковник Димков се взема решение за построяване на паметник върху войнишката братска могила. Проектът е на арх. Желязко Богданов – самият той участник във войните и преминал в запаса с чин подпоручик, а скулпторът е Кирил Георгиев. Постаментът е с вградени паметни плочи, върху които са изписани имената на загиналите герои, а върху него е поставен 7-метров кръст.

И още една светиня – торпедоносецът “Дръзки”, напомнящ за историческата нощ на 7 ноември 1912 г., когато заедно с “Летящи”, “Смели” и “Строги” и под командванито на канитан I ранг Димитър Добрев торпелират турския кръстосвач “Хамидие”. На брега капитан Добрев е посрещнат като герой, повишен е в чин и награден с орден “За храброст” III степен.  Днес корабът-музей “Дръзки” е достоен символ на храбростта на българския воин – място за преклонение пред храбростта му.