На изумрудения бряг на Черно море, или Прочее, да посетим Варна!

Първите групи летовници чужденци започват да пристигат във Варна още през лятото на 1927 година. Те са от Чехия, Словакия и Полша, привлечени от сравнително евтиния живот. Но много скоро те са очаровани от чистия, подреден, дори кокетен град, който поднася на своите гости освен прекрасни условия за морско летуване, така и пътувания по море, разходки из живописните околности, както и богат културен живот – театрални представления, добре устроени музикални тържества и др.

Полското сп. “Радио” помества следната статия за Варна:

Над Черноморския залив, заобиколен с изумрудени булеварди, на повече от 100 метра над морското равнище, лежи живописната българска Варна. Мекка за жадуващите за въздух, слънце и море европейски туристи, южен град на чувства, толкова неоценен от нас, а заслужаващ специално внимание от страна на поляците, макар и по тази първостепенна причина, че наред с качествата на другите слънчеви градове на южните морета, е необикновено евтин.

Самият град, развиващ се от ден на ден, внушителният плаж и бани с живописния фон на Морската градина, чудесните околности – привличат най-пъстра тълпа от задгранични гости, между които в последната година на първо място се намират поляците, заобиколени от местните жители с особени чувства, водещи началото си от 1444 г. и свързващи българите и поляците чрез краля Варненчика. От тогава взаимните симпатии растат всяка година, затвърдили се след Освобождението в горещи връзки на братска обич.

Варненецът, чувствувайки тежката отговорност да представлява своята страна, е въплощение на това топло отношение към космополитичната тълпа, която се събира във Варна, а не в други градове в България.

Легендарният вече Цар Борис III, с официална титла – Цар на българите, неофициална – човек и монарх и всеобща – “нашия мил цар”, намира най-идеално отношение в характера на народа, затова и всяко негово появяване във Варна (лятната резиденция на царя) изтъква чуствителността на българина. Кой да е варненец при пръв случай ще подчертае своите чувства към Царя. А с каква гордост ще разправя за любимия спорт на своя монарх – каране лично от Царя на локомотиви и даване от него рапорти на началниците на гарите по линията.

От тук човек ще занесе в отечеството си укрепнал организъм, озарен от чудесната атмосфера, още по-чудесни изгледи, и от най-чудесния запас от здраве – от жизнеоптимизъм, от липсата на който ние поляците най непотребно хронически боледуваме. Прочее, да посетим Варна!