Варна и пак Варна

Един от най-възторжените приятели на Варна е проф. д-р Александър Балабанов (1879-1955) – забележителен български литературен историк и критик, преводач и поет, дългогодишен преподавател по класическа литература и филология в Софийския университет.

Две статии, писани през 1931 г. и публикувани в софийски ежедневници, демонстрират неговата любов и възхищение от прелестите на града.

Из статията “Всички българи за Варна”

“Бях живял две години в Солун, отдето се вижда светлината и безсмъртието на Олимп… Бях видял и други морета. И едва след това, през лятото на 1903 година, за първи път видях и Варна. Като закован стоях на брега на морето цял час. Гледах, гледах и не можех да се нагледам. Радвах се и не можех да се нарадвам… Светлината на целия изток сякаш се бе разляла над Черно море… Ето оттогава, въпреки че останах със същите оскъдни средства както в младини, когато идех с бохчичка, почти всяка година виждам Варна…

Всеки курорт си има своя сила и своя прелест, но Варна е единствена. Който иска да види приказка и действителност, нека отиде при Каменната гора край Варна. Който иска да види рая на Европа – нека отиде под Аладжа манастир. Ситен, дълъг три и половина километра широк пясък – никъде няма такъв плаж. Над него буйна като Везувий растителност… И този весел, забит в скалата Аладжа манастир!

Но разбира се, сърцето на всичко е самата Варна… Има много работа още да се извърши, докато се достигне желаното съвършенство. Но не може да се откаже умилителното усърдие на варненци да направят всичко, за да бъде Варна достъпна за всички… да бъде чиста като рядко някой друг град в България, да бъде интересна през сезона – с тържества по суша и море…”.

Из статията “Варна и пак Варна”

“Варна, 17 май 1931 година. Лъщи смарагдът на морето, лъщят ловките чайки на въздуха, лъщят всичките улици от чистота. Ето ме пак във Варна… Един от приморските ресторанти се отвори пред очите ми още на 17 май и първият гост бях аз.

Пак аз, заедно с оперния певец Стефан Македонски (по това време Стефан Македонски е директор на Варненската общинска опера) бяхме и първите гмурци в морето още на 15 май. Водата не беше още тъй топла, че да се влиза без “ох” в морето, но нали е за бабаитлък, изтърпяхме… Морето е мирно, но пак се чува плясъкът на неговите трепети. Колко ободрително ни подейства чистотата на морската вода!…

Варна е царицата на нашите градове! Цялото население, всички си дават най-честни старания да направят пребиваването във Варна полезно, приятно, здраво и достъпно за всекиго. С радост констатирах подобренията и пожелавам на всеки българин и българка да прекара няколко дни във Варна. Но не само заради удоволствията и заради здравето, а и от обич и уважение към този наш вълшебен град на морето…”