Варненските кафенета – II част

Друго много посещавано кафене на площад “Мусала” е “Армения”.

Кафенето се намира срещу гранд хотел “Мусала” на ул. “Малка Преславска”. Името “Армения” получава, защото повечето клиенти са арменци, прокудени от родните си места от османската власт. Негови съдържатели през годините също са арменци. По-късно клиентелата се разнообразява, но заради доброто си местонахождение, заведението се радва на завиден интерес.

Спомени за кафенето

Цани Калянджиев, първият ректор на Търговската акадимия, в спомените си за периода 1880-1885 г., за кафенетата на “Мусаллата” отбелязва:

Обява от 1918 г.

Обява от 1918 г.

“Под тополата, която е запазена и до днес, макар и не тъй вече разклонена, и пред кафененцата наляво от сегашния театър стояха много масички и столчета, които се заемаха от многобройните консуматори на кафе и пушачи с най-разнообразни цариградски цигарета в устата и с изправени пред тях наргилета. Единственото място, гдето тук можехте да чуете български език, бе кафенето на Петър Янев (сега наречено арменско). Там се събираха младите български чиновници да си пият кафето и да поиграят на карти или табла…”.

Кирил Стамов, публицист:

Кафене "Армения"

Кафене “Армения”

“Няколко думи за прочутото кафене “Армения”. То се намираше срещу хотел “Мусала”, в центъра на града. Управител беше бай Паруш. Клиентелата на “Армения” беше много пъстра и от най-различни националности. Тук идваха хора за по едно турско кафе и заради ориенталската атмосфера – шумни разговори, гръмки смехове, непрекъснато тракане на зарове и “джумбуши” на цветисттурски език. “Армения” се ползваше с реномето на цариградско кафене.

То беше мястото на знаменитости-гагаузи като бай Христо Теохаров (Ясуто), запасния полковник Данаил Манов, д-р Караджов, бай Тодош Бояджията – всички от местното дружество “Кореняк”, които минаваха за стари варненци, но говореха спънато български език, а турски – свободно и без задръжки.

Кафене “Армения” остана докрай вярно на ориенталския си дух. Всички опити на бай Паруш да сложи радио срещнаха ожесточената съпротива на редовната клиентела. Те бяха против радиото, защото то би им пречило да си пият спокойно кафето и да си кажат приказката.

В книгата на Веска Стоянова “У дома преди 100 години”, Георги Данаилов, кореняк варненец си спомня:

Обява от 1923 г.

Обява от 1923 г.

“Кафене “Армения” беше дълго тясно помещение с най-хубавите билярди. Собственикът на сградата седеше цял ден в кафенето и пиеше даром кафе (беше прочут скъперник) от наемателя. Като започнах да работя, бях в една компания – постоянно присъствие в кафенето. Посетителите, принадлежащи към чиновническото и търговското съсловие, общуваха с такова чувство за хумор, каквото сега рядко можеш да срещнеш – при това от различни етнически групи – българи, гърци, евреи. Играеха се различни видове игри – билярд, табла, карти, преглеждаха се вестниците, коментираше се. Партийните крубове не ни допадаха…”.

Прочети и: Варненските кафенета – I част, Варненските кафенета – III част