Камбаните на храма “Свети Александър Невски”
През 1879 г. Народното събрание решава в София да се построи величествен храм в чест на руските во̀йни, паднали за свободата на България и Царя–Освободител Александър II. Храмът е посветен на Александър Невски, провъзгласен за светец от руската православна църква и патрон на руския император.
Проектът е на арх. А. Н. Померанцев, професор в Императорската художествена академия в Петербург. Строежът започва на 7 август 1904 г. и завършва през 1912 година. За съжаление избухва Балканската война и се зареждат трудни военни години, усложнени от две земетресения, които повреждат някои части от сградата. Освещаването става възможно едва през 1924 г. и храмът започва за изпълнява предназначението си на молитвен дом.
Катедралата е сред уникалните художествени паметници на българската култура. След цариградската “Света София”, това е най-голямата православна църква на Балканския полуостров. Камбанарията, висока 45 метра, завършва с купол, в който на железен станок са монтирани 12 камбани.
Камбаните са изработени в Троицко-Сергиевската лавра в град Загорск и са превозени по море през Одеса и Варна, а оттам с влак за София. От гарата до мястото на строежа камбаните пристигат със специална кола, изработена и докарана от Русия. Тя издържа товар над 15 тона и се тегли от впряговете на прочутите “дразмахленски волове”.
Най-голямата камбана има отвор с диаметър 3 м и тежи 11 758 кг, а най-малката – само 10 кг. По-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Св. Богородица, Исус Христос, Св. Александър Невски, Св. Княз Борис I Михаил, Св. Кирил, Св. Методий, Св. Йоан Рилски и Св. София, с българския държавен герб и възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На всяка от тях е означена датата на отливането и тежестта й. Окачени са на височина 40,8 м, като за излизането до тях е изработена метална стълба.
Монтирането на камбаните при тогавашната техника е изключително трудна операция – чрез макара, скрипец и телено въже. Стига се и до злополуки – при издигането, една от камбаните се откъсва и убива трима работници.
Тържественото освещаване продължава три дни (12-14 септември 1924 г.). По този повод вестник “Радикал” от 11 септ. 1924 г. пише:
“България издига величествен монумент в сърцето на своята земя, за да не остави заглъхнал спомена от великите епични борби, в гърма и трясъците, в които се роди нашата свобода… Тежкият камбанен звън, който ще ехти от високата звънарница на храма, ще ни сочи извървените пътища на нашето духовно и политическо минало и ще призовава видения от неотдавнашните дни, когато се полагаха първите камъни на народното възраждане и се затвърдяваше етническото единство на българското племе.”
