Да се учат на четмо и писмо…

Запознаването с буквите, писането и четенето са предмет на продължително обучение в миналото. Свидетелство за това е обстановката в първото българско училище във Варна, създадено през 1860 г. и настанено в специално построената сграда през 1862 г.

(Виж: Първото българско училище във Варна и празника на Св. Св. Кирил и Методий)

Първото запознаване с буквите (и цифрите) става на специална черна дъска, върху която те са написани. Такава дъска подарява на училището варненският търговец и радетел за откриването на българско училище във Варна Христо Попович. Букви и цифри са написани и върху малки кубчета от дърво – с тях децата по-лесно научават азбуката.

След като се запознаят с някоя буква, те започват да се учат да я изписват. Първоначално пишат върху специални чинове, пълни с пясък – “пясъчници”. Те са разположени отпред, близо до учителската катедра, наречена “естрада”. Всяко дете може да пише с пръстче или пръчица безброй пъти дадена буква, докато я усвои. След това децата започват да пишат с графитни калеми (подобни на тебешири) върху малки черни плочки – ”плакиди”.

Само тези, които добре изписват всички букви, могат да пишат в тетрадки. Това обикновено са по-големите ученици – от III и IV клас. За писане обикновено се използва специален прибор, наречен “дивит”. Той е изработен от метал и имал две части – в едната се поставят перата за писане, а в другата – мастилото.

Всички ученици учат в една голяма стая. Децата седят зад дълги, тесни маси (чинове) върху пейки. Понякога, когато местата не достигат, сядат направо върху земята. По стените са закачени взаимноучителни таблици.

Учителят избира всеки ден свои помощници – “показватели”, които отговарят за отделните чинове. Показвателите по писане диктуват съответния материал от таблиците и следят за усвояването му. След писането, което продължава около час, се включват показвателите по четене.

Сутрешните занимания завършват с раздаването на награди или табелки „първи” и наказания за „последните”, които получават по два удара с пръчка през ръцете от учителя. След кратка почивка по обяд, обучението продължава по същия начин. Това е първата степен на взаимното училище.