Румънското нахлуване във Варна през 1913 година

На 16 юни 1913 г. избухва Междусъюзническата война, в която България се опитва да възвърне заграбените от бившите съюзници български земи. Срещу България се насочват армиите на всички балкански държави. В най-критичната ситуация, когато българската армия е съсредоточила силите си срещу гръцките и сръбските войски, Румъния атакува незащитения тил на страната ни. На 28 юни 1913 г. три румънски дивизии навлизат в Южна Добруджа. Главните сили са насочени към София, друга част – към Варна.

За нахлуването на румънците във Варна пише Иван Церов в книгата „Спомени и бележки”, Том II, 1925 г.

„На 2 юлий 1913 г. власите завзеха Варна. В този ден аз бях излязъл рано сутринта от къщи и когато вървях край кафене „Балкан”, видях във фоайето варненския градоначалник Иван Михайлов с един влашки офицер. Файтонът идеше откъм пристанището по улица „Преслав” и се придружаваше от двама влашки кавалеристи. Градоначалникът ходел да предава на влашкия офицер митницата и гарата. Големи навалици народ на площад „Независимост”, настръхнал и ожесточен духом, бе дълбоко замислен върху недопустимото положение.

На следния ден обаче, власите напуснаха Варна и се дръпнаха. Те бяха всичко 6-7 човека, за което били упреквани от местните консули. Осъждаше се и постъпката на Окръжния управител да предаде в тези съдбоносни минути град Варна на шепа власи от 6-7 души, без да мисли за реда в него. Трябва да отбележа, че при тази голяма външна напаст на града ни кметът Александър Василев прояви сръчност, държа се мъжествено, достойно и родолюбиво – отказа решително да предаде Общината на румънския офецер, който бе разлепил и прокламация из града № 145 от името на главнокомондващия румънската армия, престолонаследника княз Фердинанд.

На 4 юлий следобед власите отново дойдоха във Варна, като на 5-ти сутринта към 11 часа пристигнаха и по-големи техни сили – два ескадрона кавалерия и доста велосипедисти. Сега варненци изтръпнаха. Смут голям. Без план, а по прилука нашите малки военни части от няколко дни ту напущаха, ту се връщаха в града. Аз бях в Общинската библиотека, когато отдалече по улица „Цар Борис” се зачу зловещият звук от влашки тръби. За щастие, същия ден към 3 часа следобед власите отново напуснаха Варна, и то тревожно. Коя бе причината за тази тревога, не знам. Но варненци почувстваха неизказано облекчение и успокоение, или направо – възкръснаха те. Радостта им не може се описа…”

На 28 юли (10 август) 1913 г. е подписан Букурещкия мирен договор, според който „новата граница между България и Румъния тръгва от Дунава, по-нагоре от Тутракан, по течението на реката и достига до Черно море на юг от Екрене.”