Фабрика „Кирил“

Фабрика „Кирил“ АД във Варна е основана през 1909 година и е първата българска фабрика за производство на ютени изделия. Продукцията е разнообразна: зебла, торби, тютюнев амбалаж, въжета, конци, канапи, килими (тип персийски), пътеки, плюшени, ленени и памучни платове, брезенти и др. Разполага с добре обзаведена работилница в София, където се произвеждат покривки за коне и коли, раници (пехотни и обозни) и други стоки, предназначени за нуждите на българската войска. Предприятието успява да извоюва челни позиции на вътрешния пазар и да измести конкуренцията на чуждите фабрики.

В трите отдела: подготвителен, тъкачен и апретурен, работят 400 работници, а машините и приспособленията са от висок клас. Фабричните складове са в София, Пловдив и Стара Загора, като в Пловдив разполага с конопена предачница, от където си доставя необходимите й прежди. Фабрика „Кирил“ участва редовно във всички мострени панаири, уреждани в страната. И почти винаги е награждавана със златни медали и други отличия.

Акционерното дружество се ръководи от Управителен съвет, начело със забележителния български индустриалец Пенчо Семов.

Пенчо Семов е роден на 08. 10. 1873 година в село Цвятковци, Габровско. Той е създател на модерната индустрия в България, акционер в 28 дружества, между които 22 промишлени предприятия, 4 банки, две застрахователни компании. Акционер е и в „Българско търговско параходно дружество“ – Варна и е председател на Управителния му съвет през 1933 – 1935 година. Той изготвя първата програма за превръщането на параходното дружество в транспортен тръст.

Твърде щедър е в благотворителната си дейност. През 1919 година дарява 300 000 златни лева за лобиране в полза на България за намаляване непосилните за българското правителство финансови претенции според Ньойския договор.

Не са редки случаите, когато с негови пари продължават образованието си деца на бедни работници от неговите фабрики. През 1928 и 1943 година написва две завещания за своите работници и техните деца от Габрово и Варна и построява сиропиталище и пансион за тях на пълна издръжка. През 1936 г. дарява на Съюза на българските журналисти част от чифлика и вилата си във Варна, където се изгражда почивна станция „Журналист“.

За себе си Пенчо Семов казва: „Аз се явих и цял живот творих, борих се и победих, моето дело е налице“, както и: „Богат съм, без да съм егоист, аз съм социален, без да съм социалист“. Умира на 10. 07. 1945 година в Габрово.