Царско ядене и пиене в „Ешмедеме”

На 18 януари 1929 г. на бул. „Сливница“ 22, срещу алеята с липите за Морската градина се извършва едно оригинално освещаване. Заведението, наето от Иван Пъстраков, известен сред варненци като Пъстрака, получава името „Ешмедеме“. Изборът е труден, след обявен конкурс са постъпили предложения с 42 имена. Журито, обаче избира името „Ешмедеме“, предложено от художник-декоратора Кирил Дюлгеров, който е обявен за почетен кръстник и е награден с… печена кокошка и 10 литра вино от собственика.

Естествено, това име предизвиква любопитство сред населението – какво означава „Ешмедеме“? Думата е прабългарска и според известния унгарски археолог, считан за един от основоположниците на прабългаристиката Геза Фехер означава „царско ядене и пиене“.

Заведението се намира на стратегическо място на булевард „Сливница“, който е главен вход за варненската Морска градина още от създаването й. Ресторантът е в къщата на Никола Провадалиев, виден възрожденец, член на варненския революционен комитет.

Красивата къща е построена през 1883 г. и е определяна като първата европейска сграда във Варна.

Лятната градина е разкошна – разполага с около 20 сепарета (ложи); с виещи се цветя и шадравани. Градината се оглася от песните на лястовичките, които започват да гнездят там. А според народното поверие, това са Божии птички, подбират за гнезда домове на праведни хора. Гордият собственик Пъстрака дори пуска нестандартна обява във вестник „Черно море“: „Търси се момче или възрастен безработен, който да лови мухи или други такива гадини, нужни за по-бързото изхранване на лястовичките в Ешмедемето“.

Заведението бързо привлича клиентела. Варненци, след неделната разходка, най-често надвечер обичат да сядат в бирария или ресторант. А бирариите „Ешмедеме“ (по-късно „Грозд“ и с нови собственици) и „Златна котва“ (на диагоналния ъгъл) са достъпни и за хора със средни възможности. Предлага се вкусна храна, отбрани питиета и музика на живо. Канят се фолклорни оркестри, като група „Шопите“ (народен хор и оркестър). Гостувал е и руски казашки хор с балалайки и китари, изпълняващ руски и украински народни песни, цигански романси и казашки танци.

Оркестър "Шопите", 1928 г.

Оркестър “Шопите”, 1928 г.

Но любимец на публиката е Борис Робев – Доктора, певец, надарен със силен и топъл глас, блестящ импровизатор и джазбандист на барабани и чинели. От 1932 година пее в големите ресторанти на Варна. Доктора „скукомразец“ развеселява публиката като приспособява куплети на злободневни теми. Сред най-любимите му са плажните истории. Борис Робев е баща на големия български хоров диригент Георги Робев.

През 1929 година по случай 3-ти март в бирарията е устроен безплатен „национален бал“ с богати угощения, песни и танци, за който дълго време се говори в града.