Триумфалните арки на Варна

Всички по-важни събития и годишнини в стара Варна се честват с подобаваща тържественост. За целта се изграждат триумфални арки, които съставляват важна част от празничната обстановка. Временните арки се изработват най-често от дърво, но се срещат и каменни с мраморни статуи и релефи. Обикновено се инсталират на входа на града или на главна улица или площад. Освен със своята монументалност, арките изпъкват и с пищната си украса – знамена и гербове, преветствени надписи, гирлянди от зеленина и цветя.

На 27 юли 1878 г. руските полкове са посрещнати и възторжено аплодирани през входа на българското училище във Варна. Там е издигната висока дървена арка, украсена със знамена и надпис: “Слава и чест рускому народу!”

На първата годишнина от Освобождението – 3 март 1879 г. в града пристигат върховният руски комисар Александър Дондуков-Корсаков и командващият руските войски ген. Тотлебен. За тържеството пристига и управляващия Отдела на Вътрешните работи на България генерал Пьотър Гресер. Градът е украсен със знамена.

Построени са две великолепни арки – едната от българите с надпис “Да живее Цар Освободител Александр II и главнокомандующия генерал Тотлебен. Напредък и свобода. Вечна признателност Рускому народу. Равенство, братство”. Тази арка е построена на “Балък пазар”. Гръцкото общество във Варна също издига арка с надписи от едната страна на руски, а от другата на гръцки. Текстът гласи: “Жители гръцки на гр. Варна на достославния главнокомандующ Тотлебен”. Гостите са привествани от Сава Доброплодни, който по стар български обичай поднася хляб и сол на специално изработен поднос с гравиран надпис.

На 24 юни 1879 г. във Варна пристига по море утвърденият вече държавен глава Княз Александър I Батенберг. Посрещнат е с подобаваща тържественост: “Градът е великолепно накичен. Триумфални арки, хиляди народни знамена и пряпорци се развяват навсякъде. От брега на морето е проточен мост с дължина повече от 200 м, дето князът ще слезе от вапора. Един салон над морето, богато украсен и накичен се вижда отдалече като феерична градина, околовръст с цветя и трицветни народни знамена. Над триумфалните врати при морето е написано: “Да живее България свободна!”.

Величествена и богато украсена арка е издигната на 28 юни 1901 г. по случай посещението на Великият княз Александър Михайлович, командир на ескадрения броненосец “Ростислав”. Арката е обкичена със знамена, гербове и зеленина с надпис: “Поздрав на русский братский народ от България!”. Издигната е на Евксиноградското шосе до зеления гранитен мост.

Много тържествено варненци отпразнуват и 50 годишнината от откриването на Първото българско училище. На 11 май 1910 г. – Деня на славянските просветители, на площад “Екзарх Йосиф” е издигната висока дървена кула, цялата окичена с цветя и знамена. На тържеството присъства първият български учител Константин Арабаджиев, лично поканен от кмета на Варна Иван Церов.

На 15 май 1929 г. във Варна се отпразнуват две знаменателни годишнини : 1000 години от царуването на Симеон и 50 години от освобождението на България.

По този случай пред хотел “Мусала” е издигната висока триумфална арка, украсена с копия, мечове и знамена. В централната част е портретът на Симеон, а от двете страни има кръгове с надписи: “896 г. Българофигон, 907 г. Ахелое, и цифрата 1000”. След молебена, пред гражданството реч произнася учителят Емануил Мутафов, а вечерта варненската театрална трупа дава в зала “Съединение” тържествено представление на историческата драма “Симеон” от Ст. Л. Костов.

През 1935 г. Варна отново посреща скъпи гости. Царят и Царицата лично присъстват на Варненския мострен панаир и величествения селскостопански събор на областта. За тази цел гарата и общината са украсени със зеленина, а всички сгради са обкичени със знамена. На триумфалната арка пред Общината е написано: “Добре дошли, скъпи гости”, а от двете страни “Преди всичко България” и “Надей се, Българийо”.

Триумфална арка е издигната на централния варненски площад “Независимост” по повод Петия областен селскостопански, културен и национален събор. Съборът се провежда от 25 до 30 август 1939 г. и по пищност надминава предходните събори. На двете колони на арката са изобразени две фигури на мъж и жена, облечени в национални носии и държащи в ръце житен клас и грозд.

Преминавайки през арката официалните гости се отправят към също богато украсена естрада, за да наблюдават манифестирането на съборяните. Официалното откриване се извършва с молебен на площада пред съборната църква на специално изработен за събитието аналой.