Скаутите в България – I част

Скаутското движение се ражда в Англия през 1907 г., основоположник е генерал Робърт Бейдън Пауъл. През 1908 г. той издава книгата Scouting for boys, която се превръща в наръчник на бойскаутите. Много бързо движението набира сили и се разпространява в световен мащаб.

Програмата при подготовката на скаутите е разнообразна и включва: първа медицинска помощ, морзова азбука и други сигнализации, радиотелеграфно дело, топонимия, гасене на пожари, стрелба, плуване, гребане, кулинария и др. По този начин юношите се приучават на самостоятелност и дисциплина, готовност за саможертва в помощ на ближния и защита на обществените интереси и родината.

Първите скаутски организации в България са повлияни от организацията “Руски скаут”, внесена у нас чрез емигрантите‐белогвардейци. През 1921 г. във Варна се изгражда отряд на български младежи ‐ разузнавачи под ръководството на скаутмастер Майкъл Уелс. В него участват предимно деца на руски емигранти, но постепенно започват да се включват и българчета.

През 1923 г. се сформира Организацията на българските младежи‐разузнавачи (ОБМР), а през втората половина на 1924 г. тя е призната и приета за редовен член на Световното бюро на бойскаутите със седалище в Лондон.

Най-младите скаути са неречени “вълчета”, защото вълчето е символ на братство, колегиалност, задружност в работата: “Всеки за всички и всички за всеки!”.

През 1925 г. край с. Владая, Софийско се открива лагер‐училище на организацията. Тук се подготвят мастер разузнавачи, вълчатмастери и патрулни водачи. Обучението включва теоретическа и практическа подготовка и администрация. След успешно положен изпит, курсистите получават диплом и знак от международната централа.

Първият началник на училището е Стефан Янчулев, завършил курсовете за вълчатмастери във Франция (школата “Шамаранд”).

След 1928 г. училището се премества в курорта “Св.Константин” край Варна.

Патронният празник на организацията ‐ 6‐ти май (Гергьовден)‐ се чества за първи път през 1926 г.

На втория конгрес на ОБМР (31‐ви октомври–1 ноември 1926 г.) Върховният комитет отчита членството на 6147 скаута. Взето е решение ОБМР, заедно с още осем други организации като Юнак, Българският колоездачен съюз, Ловната организация, Морският сговор и др. да се включат в Конфедерацията за физическо възпитание.

През 30-те години “вълчетата” на ОБМР започват да се наричат “лъвчета”, а младежите-разузнавачи (роверите) – “бранници”. През годините се разгръща движение за изграждане на нова, държавна организация на целокупната българска младеж. Изразява се мнение тя да бъде самобитна българска, но и да ползва опита на силно военизираните организации “Балила” (Италия), “Хитлерова младеж” (Германия) и “Левенте” (Унгария), като да доминира телесното и държавно‐гражданското възпитание.

Организацията “Български младежи‐разузнавачи”съществува до 1940 г., когато с кратко писмо до Световното бюро на бойскаутите се саморазпуска.

Прочети още: Из спомените на д-р Иван Божков за варненската скаутска организация