Първият варненски водопровод

В книгата си „Спомени и бележки” Иван Церов (кмет на Варна в периода 1909-1912 г.) разказва за полагането на основния камък на първия варненски водопровод.

„На 11 октомври 1909 г. се извърши тихо, но с трогателен ред едно важно тържество по главните общински строителни предприятия на град Варна – водоснабдяването: полагане основния камък по каптажа на водите в Хайдушки дол (Харами дере). За тази цел целият Варненски общински съвет, заедно с окръжния управител Д. Ралчов, отидохме рано сутринта в Харами дере, находящо се 23 километра западно от Варна в една живописна и в пълно безмълвие гористо-проломна местност.

След водосвета, извършен от свещеника на село Руслар, държах реч за голямото значение на предприятието по най-насъщното обществено наше благо – водоснабдяването на града ни, за което и за канализацията е сключен и осеммилионният заем при кметуването на д-р Пюскюлиев, прочетох акта, подписахме го и го поставихме с всички видове български монети в едно херметическо затворено стъкло, което се зазида в нарочно издълбания за целта камък. Общинският съветник Саркис Хаджолян – фотограф по занятие – фотографира извора и присъствуващите. Времето беше доста хладно – почна дори да превалява сняг.

На обеда, даден от предприемача на водопровода Благой Пейчев, се държаха здравици за благополучно довършване на водопровода. Пяха се и народни песни, особено хайдушки – нещо, което твърде много отговаряше на тази наистина хайдушка местност. Градският инженер по водопровода, Петър Бончев – човек трудолюбив, подвижен, честен, винаги услужлив – и онзи на предприемача Хр. Станишев, дадоха някои изяснения по залавянето на водата, измерваха какво количество вода ще дават на секунда петте извора от скалите в Харами дере, доказваха, че тази вода е предостатъчна за града Варна, описваха качеството й, вървежа на предприятието, водоснабдителната мрежа и др.

Да, водата бе достатъчна за тогавашния 40-хиляден град, ала никак не за сегашния 70-хиляден, особено при презмерното и неправилно негово разрастване на площ, та и като курорт. Връщането стана през Дикили-таш, дето разгледахме интересните изправени камъни.”

До 1911 г. водопроводът черпи води от изворите „Харами дере” и от лозята на „Соук Солар” и „Теке Караач”, разположени на южните склонове на Франгенското плато. Водопроводът е изграден с оловни тръби тип „клюнк, бурия”. Така, обирайки водите на трите извора, водопроводът е доставял на варненци 30 литра вода в секунда.

Постепенно от 1914 до 1934 г. в него се вливат новокаптираните извори при с. Елеч (Доброглед), с. Аджемлер (Аксаково) и от „Кемер-дере”. От 1934-1936 г. в експлоатация е пуснат Батовският водопровод. Съоръжението е сред големите постижения за своето време, а Варна е сред малкото градове у нас, които се водоснабдяват с помпени станции.

За водопровода може да прочетете в книгата „Водопроводът „Батова-Варна” 1934-1936” в отдел „Регионална история” на „РБ Пенчо Славейков”.