За облика на старата морска градина във Варна четем в спомените на Александър Дякович: “Цялата градина тогава се състоеше от сбутана в един кът, без план насадба с малка барака, служаща за бюфет и пред нея ”карък” от насаден чемшир по средата с шадраванче, бликащо из кепчини сталактити. Из пътеката, около шадраванчето имаше сложени масички и сламени столчета, гдето мъже и жени, насядали, дишаха морския въздух и си приготовляваха апетита…”.

В споменатата барака, която служи като бюфет през 1918 г. е уредена изложба от творби на бележития скулптор Кирил Шиваров, а през 1923 г. в градината около бюфета се поставят шатри, в които са подредени творбите на 18 художници и скулптори. Това е първата обща художествена изложба във Варна, уредена на открито.

През 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт. Въпреки финансовата криза, варненската община поддържа благоустрояването на града, като предвид развитието на курортното дело в града, взема решение в Морската градина да се изградят морски бани, фонтан и морско казино.

През 1926 г. на около 100 метра от плажната ивица, започва строителството на морското казино, по проект на арх. Желязко Богданов. Проектът предвижда: “Голям салон от 300 квадратни метра с просторна тераса с колонада, отстрани 12 дюкяна, които да служат за изложба на български произведения и два павилиона за музика”.

В тогавашния му вид казиното има син салон, обслужващ едноетажните части около него и открита градина, която се прелива без ограда в Морската градина. Сградата, освен с функцията си на казино, става и основен културен център с разнообразни прояви, особено през летния сезон.

Към сградата започва да работи добре уреден ресторант с открити и закрити места и нов, специално построен павилион за музика. Тук се намира и игрално казино, където се играе на рулетка, шмен де фер, покер, бакара, билярд.

На фасадата на сградата е изобразен гербът на Варна, а скулптурните фигури на Нептун и Венера от двете страни на входа са дело на Кирил Шиваров. Той е автор и на Фонтана на сирените, намиращ се в близост до сградата.

През 1958 г. казиното изгаря, а през 1959 се прави реконструкция от арх. Панайот Минков. В този вид казиното остава и до днес. Тогава се проектира втори ресторант – червен салон, на второ ниво. Увеличават се и терасите, като се открива красива гледка към градския централен плаж, буните и морска гара.

Споделете