Гемии и гемиджии в стара Варна

Към 1930 година крайбрежното плаване във Варна се поддържа предимно от гемии – дървени корабчета, придвижвани само с гребла, а някои и с ветрила, които служат за превозване на малки товари от плитък бряг, недостъпен за големите кораби. Използват се и за риболов.

Голямо е разнообразието на гемиите. Повечето от тях са руски. След Октомврийската революция (1917 г.) от Русия във Варна пристигат много моряци, рибари и корабостроители със своите гемии, лимби (баркаси) и лодки. Така корабоплавателният парк нараства.

В края на 1938 г. във Варна от Русе пристигат двехилядитонните шлепове „Арда“ и „Витоша“. С влекача „Иван Вазов“ тези шлепове започват да извозват каменни въглища от Бургас за Варна.

Крайбрежното плаване се поддържа и от малки кораби. Такъв е корабът „Рудничар“, купен на старо от Гърция.

Някои от гемиите са дар от морето, като гемията “Витоша”, направена от полупотопен изоставен съветски водолазен кораб и двумачтовата гемия „Орион“ – турска гемия, изхвърлена на брега от буря и после възстановена.

Параходът „Евдокия“ на Българското параходно дружество целогодишно поддържа линия по всички наши пристанища и превозва малки количества стоки, но осигурява целия пътнически поток.

Крайбрежният трафик се извършва с много разнообразни стоки. Превозват се дърва за горене, минни подпори, дървен материал, трупи, траверси, паркет, дървени и каменни въглища, зърно, или т. нар. „масови товари“. Освен тях другата категория “разно” включва: вино, сол, риба, стъкларски изделия (от фабрика „Гебедже“ в Белослав), дини и панаирджийски стоки през различните сезони. Превозва се и много баластра (чакъл), която се събира от плажните ивици зад нос Галата.

Интересен е процесът на товарене от открит бряг: гемиите застават на котва на около една миля от прибоя, а до тях транспортирането на товарите се извършва от лимби, обслужвани от двама души: капитан и моряк. Лимбата опира кърма в брега и след като се натовари, пренася стоката. Лимбаджийството е трудна и рискована професия, но по това време дава прехрана на много моряци по нашето крайбрежие.

До Втората световна война гемиите превозват дърва за горене и до пристанищата Балчик, Каварна и Мангалия. Цариград пък е голям пазар за нашите дървени въглища. От кариерите “Атия” (Бургаско) и „Малък Аладън“ (с. Езерово, Варненско) се превозват павета и камъни, ценна суровина в строителството.

Във варненското пристанище гемиите се обработват, ремонтират и зимуват в така наречения „холандски кей“, който представлява 30-метрова кейова стена и в „бухтата“ – малко квадратно заливче близо до старата жп гара. Използва се и пристана на Варненското езеро пред фабрика „Христо Ботев“.

Обикновено гемиите прекратяват плаването около Никулден и остават в пристанищата за зимуване.