Гръцката махала

Варош (Варуш), Първи участък, Гръцката махала – с тези названия е известен приморският квартал на стара Варна.

Тук е ядрото, както на античния Одесос и на средновековния български град, така и на османската крепост и на родената в края на 19-ти век модерна Варна. Най-големи радетели за запазване и популяризиране старинната част на Варна са братя Шкорпил. По тяхна инициатива Археологическото дружество закупува фотоапарат и плаки за снимки. През 1912 г. то възлага на инж. Индржих Кноб да направи рисунки на тема “Стара Варна” със сюжети от Гръцката махала. В своите 35 картини (основно акварели) художникът запечатва облика на Възрожденска Варна. През лятото на същата година, от 8 до 30 юли в Девическата гимназия е уредена изложбата “Варна в картини”, която предизвиква голям интерес сред варненци.

От древни времена жителите на Гръцката махала са свързани с морето. Дълги години техният основен поминък е рибарството, а най-известни са като майстори в приготвянето на чирози и на кайзер-пастърма, като традицията се предава от поколение на поколение.

Това е мястото, където до средата на 19 в. живеят предимно християните на Варна. Първоначално те са в по-голямата си част гърци (наследници на понтийските гърци), живеещи по тези земи от хилядолетия. Голяма е и групата на гагаузите. Постепенно в махалата се заселват като “кираджии” прииждащите от околните селища и от вътрешността на България представители на други етноси, най-вече българи и малко евреи.

В квартала се намират и първите дипломатически представителства не само в града, но и в цяла България. Къщатата на консулите Адолф и Емануил Тедески на бул. “Приморски” 23 се ползвала едновременно като частен дом и като френско консулство.

Моряшки са и кръчмите в Гръцката махала. На ул. “Йоан Екзарх” се намирала кръчмата на Ставри Календжиев, носеща името на древния бог на виното “Бакхус”. В близост била кръчмата на Ставро Андонов, където се предлагали най-вкусните кебапчета. Но най-посещавана била “Високата”, собственост на Симеон Вълчев. Името си получила, защото до голямото просторно помещение се достигало по десетки каменни стъпала. Всяка вечер тя се пълнела с гемиджии и корабостроители, рибари, руски емигранти, пристанищни работници, корабни агенти, флотски офицери.

След уличната регулация през 1929-1930 г. някои улички в махалата са разширени, други – заличени от картата на града. През 1932 г. улиците в квартала получават нови имена. На бул. “Фердинанд” започват да се строят нови луксозни сгради, предназначени за наши и чужди летовници, като прочутия пансиони Гилмайден и вила Приморска, както и красивата седеметажна кооперация Плаж Варна.