“Студът те реже като ножици”

На връх Ивановден (пожелаваме здраве, дълъг живот и много щастие и успехи на всички именици) една от централните теми в новинарските емисии се оказа налегналият ни посред зима студ.

Студ вледеняващ, арктически, просто непоносим. Което би било новина, ако Аспарух навремето бе основал България някъде в района на екватора. Само дето всички знаем, че географски не се намираме точно там.

Отвъд прозаичната истина, че студът през зимата не е необичайно явление, може би ще ви е любопитно да се запознаете с някои по-сурови проявления на този сезон, сполетявали района на Варна.

Например зимата през 1929 г. е била толкова сурова, че Черно море е замръзнало. Не просто се е вледенило, а направо е замръзнало. По този повод от в. “Варненски кореняк” успяват да намерят данни и за други подобни събития. Откриват сведения за замръзване на морето, за които пише още Херодот. Овидий и Вергилий също говорят за вледенявания на Черно море. Студовете не спират дотам. Има документирани замръзвания на Черно море през девети, десети, единайсети, тринайсети, седемнайсети и деветнайсети век. А през 1903 г. крайцерът “Надежда” се оказва дотолкова скован от ледовете във варненското пристанище, че гражданите спокойно са стигали пеш до него.* Морето замръзва и през 1954 г.

Особено колоритни са спомените на Ярослав Гочев за голямото замръзване от 1929 г.

“Големите студове започнаха в началото на февруари и продължиха до началото на март 1929 г. И днес още мнозина възрастни варненци си спомнят за тия невероятно студени февруарски дни. На 10 февруари бе измерена температура минус 23° Целзий – това е най-ниската температура по българското черноморие от 1900 година до днес. В открито море плаваха големи късове лед, които теченията натрупваха в заливи по брега. От нос Галата и Евксиноград можеха да се видят плаващи ледени маси, запълнили целия хоризонт.

Варненското езеро, сковано от лед още от 22 януари, беше прекосявано на длъж и шир от множество каруци (тогава автомобилите бяха твърде малко). Ледът във Варненското пристанище достигна дебелина до 30 см и хората свободно се разхождаха върху него. Корабоплаването беше изключително затруднено и влекачите “Левски” и “Осъм”, наречени от вестниците “ледоразбивачи”, цепеха леда, за да могат пристигащите кораби да достигат кейовите стени, а заминаващите – да излязат в открито море. Понякога минаваха часове, докато корабът успее да се освободи от ледовете.

След спирането на бурните ветрове времето стана тихо и ясно и въпреки големия студ хората, особено по-младите, излизаха да наблюдават с голям интерес скованите в лед води на Черно море, обвитите в лед и сняг пристани, вълнолома, пристанището и морския бряг. Поради студовете всички училища във Варна временно бяха затворени, но учениците не стояха вкъщи, а непрекъснато сновяха край морето. Спомням си, че и аз като ученик, заедно със съучениците си преминах по леда от кея в пристанището до вътрешния фар (с червената светлина).

Патиците, морските кокошки и други птици стояха живи в морската вода на залива, но не можеха да се отделят от леда и да хвръкнат. Много от тях през тези дни загинаха. Повечето от южните дръвчета и храсти пострадаха тежко от ниските температури. В града водопроводните тръби замръзнаха и пукаха, а някои варненски търговци, които имаха на склад такива тръби, след затоплянето на времето спечелиха.

До 8 март 1929 г. ледът край Варна постепенно се изчисти и остана само споменът за това рядко природно явление у нас.”**

* Суровата зима и замръзването на Черно море. // Варненски кореняк (Варна, печ. Просвещение), II,  No 11, 01/03/1929, с. 2. (Към Дигиталната библиотека)
** Гочев, Ярослав В. Ледени късове изпълваха хоризонта : Замръзването на морската вода във Варненския залив през 1929 г. / Ярослав В. Гочев. // Народно дело (Варна), L, No. 298, 21 дек. 1993, с. 3.