Честит Трифон Зарезан!

В църковния календар 1 февруари е денят на Свети Трифон. В народната традиция това е празник на лозарите, винарите, почитат го още градинарите и кръчмарите. Празникът Трифон Зарезан е един от най-древните народни празници, водещи началото си още от езическите времена. С него се поставя началото на пролетната обработка на лозята.

На този ден, рано сутринта, лозарите с торба на рамо, в която стопанките слагат пита, варена кокошка и бъклица вино, потеглят за лозята. Всеки отива на своето лозе и се прекръства. Обредно отрязва по три пръчки от три лози, полива лозите с вино и пак се прекръства. На отредено място се събират лозарите, избират за цар най-добрия стопанин и го поздравяват: “Честито Трифонство!” А той отговаря: “Хайде да е честито, на всяка лоза – по шиник, от всяка лоза – по чебър! Да е хаирлия годината! Да има берекет!”. “Царят” заема главното място на трапезата. Ако остане вино, го изливат на лозите. Веднага след зарязването всеки стопанин си прави венец от лозови пръчки, който поставя на главата си, на врата или го носи през рамо. Прибират се у дома, возейки “царя” на колесарка или като го носят на ръце, предвождани от свирачи. На някои места традицията изисква да се обиколи всяка къща, от която стопанинът изнася бакър вино и черпи “царя” и “свитата” му. Така  – докато стигнат дома му. А там пирът продължава с пълна сила, за да се роди много грозде и да се налее наесен много вино.

“Царската” благословия за богата гроздова реколта гласи:

”По живо, по здраво,
да расте, да порасте,
да завърже, да го береме,
да пием вино, по сватби и кръщенки,
да помага Бог.”

Лозарството във Варна според множество източници, датира от незапомнени времена. Приготовлението на доброкачествено вино от божествения златист варненски димят е било известно отдавна. Гроздето, а особено варненските вина и ракии, са намирали добър пазар в Добруджа, към където са се отправяли множество кервани. Площта на лозята е надминавала 24 000 декара. Всички стръмнини и височини от северната страна на града, започвайки от Владиславово (Паша кьой) до манастира “Свети Константин”, в протежение на 15 км са се заемали от лозови насаждения.

По селата във варненския край зарязването се прави задружно от всички лозари, тъй като лозята се намират в една местност. Понеже лозята на варненци са пръснати в различни местности около града, празнуващите се събират по групи и така почитат Трифон Зарезан.

Лозата е растение, към което населението се отнася с почит и уважение, а гроздето, според народната мъдрост, дарява живот и здраве. В традиционната култура лозата символизира вечния кръговрат в живота и възраждането на природата. Тя увеличава жизнената сила, плодородието, осигурява безсмъртие. Смята се, че предпазва хората от злите сили. Лозата е райско насаждение, което дава божествен плод и питие, а християнството го преосмисля като духовно многоплодие. По време на Тайната вечеря Иисус взема чашата с вино, обръща се към учениците си и им казва: “Пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.” (Мат. 26:26-28).

Лозята се засаждат при най-строго спазване на фазите на луната. Гледа се да е пълнолуние, защото тогава ще се пълни лозето с грозде и бъчвите с вино. Не е добре да се засажда лозето във високосна година, защото няма да дава плод.

Българинът уважава и почита виното наравно с хляба. Преди да отпие, той се кръсти и настройва благочестиво сърцето си. Отпиват младоженците, преди да влязат в дома си, за да живеят в любов, съгласие и сговор. Отпива и родилката, преди да започне раждането, за да роди лесно. Дете, запоено с червено вино край огнището, е здраво и жизнено, болести не го ловят, бузките му са червени и румени. Без вино не може да се отбележи и смъртта. Гробът се прелива с вода и вино, за да се умилостиви земята, да прибере положените в нея и да не ги изхвърля на белия свят, който вече е свършил за тях.

Виното е кръвта на Бога. С него се причестяваме и издигаме до божественото.
Виното се нарича с различни имена – “весели трапези”, но също и “разбийглава”. То е “светло”, “искрящо”, “руйно”, “лудо”, “младо”. Настройва за борба, за любов, за мъка, за живот и смърт.

Единствено хлябът и виното не се употребяват при магии, защото с тях магия не се хваща, те са истинските божествени неща, от които дяволите бягат надалече. Затова е и голям грях да се изхвърли грозде или да се изсипва вино в нечисти места. Дори оцетът, който правят от виното, има магическа сила. Той гони уроките и лошите очи. Затова дете, което е урочасано, също и мома или булка, хванали лоши очи, се мият над огън с оцет.

Често на децата слагали имена с дъх на лозя и вино, като Гроздан, Гроздана, Лозан, Лозана – надявали се тяхната сила да ги пази и закриля.

За публикацията са използвани материали от книгите “У дома преди 100 години” на Веска Стоянова, “Български светци и празници” на Лилия Старева и Варненска дигитална библиотека.