Сирни заговезни – ден за прошка

Неделя Сиропустна (Сирни заговезни, Сирница, Прошка) е един от най-тачените от българите християнски празници, бележещ началото на пролетния празничен календар. След този ден започва продължаващият седем седмици Великденски пост.

Най-съществената част от празника е искането на прошка – хората си прощават един на друг за грешките и обидите, натрупани през годината. “Прости” и “простено да ти е” са най-често разменяните реплики през този ден. Така с открито сърце и облекчени от греховете християните са готови за тежкия пост.

За обредната трапеза са характерни млечните храни, задължителната баница с много сирене, масло и яйца.

Част от празничната вечеря е обичаят “хамкане” (или още “ламкане”). На края на дълъг конец се връзва парче сирене, варено яйце или бяла халва. В някои краища се завързва и въглен. Най-възрастният завърта конеца и децата с ръце на гърба, само с уста, трябва да уловят завързаното лакомство. Вярва се, че който успее, ще бъде късметлия през годината. След това конецът се запалва и ако изгори догоре, реколтата ще бъде богата.

След като трапезата се раздигне, хората си пожелават един на друг “леки пости”. Началото на Великденския пост започва с тримирене (говеене) – ревностните християни в продължение на три дни не ядат и не пият нищо, след което отиват на църква, причестяват се и започва същинският пост.

Типичен обичай за Сирница е Поклади – това са огньовете, които се палят по дворове и махали, в края на селищата. Прескачат се от деца и възрастни за здраве, за очистване и предпазване от бълхи и дървеници, от болести и зли сили; после около тях се играят хора и се пеят песни. Вярва се, че колкото огънят е по-буен, толкова по-плодородна ще е годината и ще са по-здрави хората.

Ергените хвърлят ръчно изработени запалени стрели към домовете на своите избранички, а всяка мома се надява да събере най-много от тях.

Най-колоритни са кукерските игри по селата, а в градовете – карнавалите и маскарадните балове. Участниците в кукерските игри са млади мъже, преоблечени със стари парцаливи дрехи, с кози и овчи кожи; лицата им са почернени или имат маски с животински образи. Носят дървени саби, боздугани и много звънци.

Успоредно с кукерските игри в градовете навлиза европейската традиция на карнавалните шествия. Карнавалите в българските градове стават популярни в края на XIX и през първите десетилетия на XX в.

Във Варна карнавалните празници продължават през цялата сирна седмица. Провеждат се вечеринки и балове; групи маскирани посещават къщите на познати и непознати или се разхождат с файтони, отиващи уж на “официални визити”.

Същинското карнавално шествие се провежда в неделята на Сирница по ул. “Бенковска” (т. нар. “Любовна”). Особено внимание се обръща на карнавалния костюм. Деца и възрастни ровят в килери, скринове, сандъци, за да измъкнат някогашни селски носии, старинни градски облекла. Сред шествието се открояват групи, представящи цели сцени: цигани; японки и китайки; източни принцеси; мъже с хавлии и налъми на бос крак; погребение и сватба; баба с бебе; поп; доктор, съживяващ мъртъвци с дълга спринцовка; много музиканти. Често се срещат маски на дяволчета – младежи с начернени лица, облечени в черни комбинезони и обкичени с пъстри, червени и зелени ленти, с два рога на главата, с опашка и много звънчета. Учениците се обличат като герои от прочути литературни творби. Появяват се Дон Кихот и Санчо Панса, Крачун и Малчо, Пиеро и Пиерета. Участват още и великани (хора на кокили, обвити с чаршаф), моряци, пирати, морски сирени, стражари, чиновници, мъже в женски дрехи и големи капели на главата…

Из спомените на Николина Петрова, родена във Варна през 1905 г.:

“Ние бяхме бедно семейство. Баба ни, гагаузка, която говореше само на турски, известна лечителка, беше буйна жена. По Заговезни тя даваше тон на маскирането. Увиваше се в бял чаршаф, правейки се на призрак. Ние, децата, обръщахме наопаки стари дрехи и кожуси, надявахме на главите си чорапи, като пробивахме дупки за очите, носа и устата. Мама чак на другия ден ни поступваше, задето сме похабили чорапите. Съседите ни пък се преобличаха като селяни, кадъни, Настрадин Ходжа, Хитър Петър, разиграваха цели сцени, включвайки се в шествието, което минаваше край нашата къща на ул. “Бенковска”.”

Семействата се събират на домашни балове, а по-изтъкнатите варненци отиват на “бал-маске” във Военния клуб. За такива случаи се приготвят специални тоалети, понякога се вземат под наем и театрални костюми. Дамите обичат да се маскират като любими романтични героини – Кармен или Пиерета; явяват се с пищни бални рокли, с японски кимона, с древногръцки хитони… В училищата се организират забави с костюми и маски, на които учениците представят герои от приказки, от класически литературни произведения, изпълняват се монолози, диалози и цели сцени с музикален съпровод.

Из спомените на Здравка Свещарова, родена 1891 г. във Варна, роднина на известния укривател на комити Антон Карабатак:

“Взех костюма от театъра на популярния тогава Ибиш ага. Гащите на Ромео бяха бухнати, но къси, та цяла седмица плетох нещо като сегашните чорапогащи. Ръкавите на горнището бяха също бухнати и къси. На кръста си носех шпага, на главата – барета. Преди да се покажа, се упражнявах да вървя като мъж. Отидох у приятелката си и започнах да я ухажвам. Изглежда, съм се държала доста сполучливо, защото, гледам, брат й се наежи. Наложи се да сваля доминото. Като вървях по улицата, чувах подире си викове: “Хей, Ромео, свали си обеците!” Бях забравила за тях.”

Карнавалните веселия приключват рано на следващата сутрин, когато хората се събират извън града, струпват накуп маските си и ги изгарят по подобие на европейската традиция за изгаряне на чучелото Карнавал, за да се прогонят зимата, злото и смъртта.

Народът казва, че на Сирница небето и земята си прощават, затова трябва да го направят и хората.

Простете и простено да ви е!

---

За изготвянето на статията са използвани материали от книги на Валентина Шарланова, Томислав Дяков, Лидия Петрова и Веска Стоянова. Изказваме благодарност на колегите от Етнографски музей – Варна за предоставените снимки.