Летни народни обичаи във Варненско

През лятото особено опасни за земеделските стопанства са градушките и сушата. За да умилостивят природните стихии и да измолят така необходимия за посевите дъжд, хората в миналото прибягвали до различни заклинания и обреди. Във Варненско се изпълнявали няколко народни обичая.

Герман, Герман градушкар

Обичаят “Герман” се изпълнявал за предпазване от градушка. Децата или жените приготвяли мъжка кукла от кал или глина и я полагали като мъртвец в стара турска керемида. Отрупвали я с цветя, запалвали свещи и я приготвяли за погребение. Куклата, наречена Герман, пренощувала на открито. На сутринта участниците в обичая се събирали. Вземали куклата и потегляли към реката или някое блатисто място. Жените, обечени в черни дрехи и с черни кърпи, плачели и оплаквали Германчо с думите: “Ой, Германе, умрял Герман от киша за суша”. Закопавали го в пясъка или го хвърляли в реката. После се връщали по домовете си и се гощавали като при истински помен.

Пеперуда, Пеперуга

При продължителна суша на помощ идела “Пеперудата”. За “пеперуда” се избирало малко момиче сираче. Събличали дрехите му и жените го обкичвали със зеленина, предимно с клонки и листа от бъз, букова шума и папрат. Групата обикаляла къщите в селото и нивите и пеела песни – символична молба за дъжд:

“Пеперуда летяла,
над вода се мятала
и се Богу молила:
Дай ми, Боже, дребен дъждец,
да се стори житото,
по житото ечемика,
по ечемика просото,
от класеца килото,
от лозето ведрото…”

Пеперудата танцувала, докато домакинята я полеела с котел вода. Накрая стопанката дарявала участничките в ритуала с жито, брашно, боб, яйца, поставени в сито. Търкулвали ситото и гадаели ще има ли плодородие или не: падне ли ситото захлупено – хамбарът ще се напълни, падне ли нагоре – ще има глад.

Еньовден, Летни Ивановден

С този празник на лятното слънцестоене били свързани представите на народа за поврат в природата. Тогава “слънцето се завърта към зимата”. Вярвало се, че на този ден слънцето трепти, “играе” и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади посрещали изгрева по високите места извън селището, “окъпвали” се в росата и събирали билки. Вярвало се още, че в нощта срещу Еньовден билките добивали целебна сила, всяка магия хващала и всяко гадание се сбъдвало.

С този празник е свързан и обичаят “Еня” или “Еньова буля”. От предния ден момите наливали в едно котле “мълчана вода” (на отиване към извора или кладенеца, при наливане на водата и на връщане се мълчало). Всяка мома пущала в котлето по една китка, към която е завързала пръстен. Покривали котлето с черна кърпа и го оставяли да престои цяла нощ “на звездите”. Сутринта обличали едно 5-7 годишно момиченце като булка (с червено було и венец на главата). Момите вдигали момиченцето на раменете си и така с песни и танци обикаляли къщите в селото и близките ниви. След това се връщали у дома и Еньовата буля с привързани очи започвала да вади китките. При всяка извадена китка момите “наричали” коя мома за какъв момък ще се омъжи или скоро ли ще бъде сватбата й:

“На стол седи – с перо пише” (учител), “Мокри гащи на стена висят” (рибар), “Синьо небе – ясни звезди” (хубавец), “Топла пита, гости чака” (скорошна женитба).