Един черноморски бисер
Пътеписът “Един черноморски бисер” е написан през 1890 година след едно посещение на Иван Вазов във Варна и е отпечатан във вестник “Мир”. В него поетът изразява своето възхищение от природните красоти на Варна и пророческите си въжделения за бъдещето на града.
Да, бисер рядък, неоценен прилично от нас, пренебрегнат доскоро, даже от нас. От памтивека – още от Аспаруха, който пръв го превзе от византийците, тоя български град Варна, така чудесно кацнал на черноморския бряг, над зелените талази, е бил чужд град, с физиономия, с интереси чужди, с душа чужда…
Приморската градина е наистина едно възхитително място въз високия бряг. Добре утъпкани, чисти, сенчести алеи лъкатушат из зеления шумак на акациите. Морето на изток широко, равно, светло се синее с бръчкавата си повърхност и се дели от небето чрез една права сребриста черта в кръгозора. То ми праща своя прохладен лъх, а аз моите възхитителни поздрави, на него българското Черно море, което лиже българския бряг, което пръв път съзирах, пленен като пред вълшебно видение…
Галата. Една залутана и синя шир, лодка стои неподвижна с бялото си платно, прилича на голяма белоснежна птица… Но морето, колко е то хубаво. Това море е красотата, славата, величието на Варна. Гледаш и не искаш да се нагледаш на тия светли приливи на шаровете, нежните им неуловими тонове, хармоничният им простор и пълнотата на тайната стихия, тихият радостен лазур, размесен със смарагдови пояси и лъскаво-сребристи реки от светлина, която би внушила Байрону най-възторжени песни, що е извлякло от лирата му елинското море. Уви, Варна не е била честита с някой Байрон, който да прослави морската и красота…
Аз дваж споменах Девненското езеро. То е прекрасно, синьо, швейцарско езеро, отишло много километри навътре в сушата, заобиколено от зелени рътове. Бреговете му са обточени с висока тръстика. Представям си бъдещето, когато Девненското езеро, съединено с пристанището, ще бъде браздено от параходи, и виждам пущинака на тия брегове, залесен от засмени вили, от градини и зелени алеи, когато културата, разцъфтяла чрез търговията, ще направи чудеса край тия светли води. Защото Варна, ако не може да се гордее с миналото, може да се хвали с бъдещето – нейното честито местоположение ми казва това.
Дай Боже – на дявол му куршум в ушите.
По случай петдесет години творческа дейност на Иван Вазов (1920 г.) варненци издигат паметник на поета в Морската градина, отправил взор и днес към Галата и Черно море.
