На плажа – I част

Полагането на основния камък на “модерните” морски бани във Варна става на 7 май 1925 г. Само след една година – на 12 юли 1926 г. те са тържествено открити за посещение. До тогава баните са доста примитивни и строго се съблюдава за морала на плажуващите. Чудесно описание откриваме в спомените на Михаил Попов “На плажа”.

Баните бяха построени на десетина-петнадесет метра в морето и представляваха един квадрат от дъсчени кабинки, боядисани в червено и поставени върху забити в дъното на залива релси. Покрай целия квадрат от кабинки имаше една дъсчена пътечка, до която се стигаше по мостче, наковано също върху релси. На входа на квадрата касиер продаваше билетите. Къпещият си купува билета с номера на кабинката, влиза в нея, за да се съблече и си обуе банския костюм, и от кабинката по стълбички слиза направо във водата. Ако знае да плува, плува в карето между кабинките, ако ли не, потапя се няколко пъти във водата, като се държи внимателно за въжето, опнато за тази цел от единия до другия край на квадрата. Слънчеви бани въобще не се правеха. Никому не идваше наум да се пече на пясъка. Който заставаше на слънце, било край кабинките, било на пясъка, имаше грижата да се пази от слънцето с омбрела.

На почтително разстояние от мъжките бани бяха построени по същия начин и женските. Те не се ползваха с много добро име. Естествено, там ходеха само “джадиите”. Може ли една честна жена да ходи да се разголва по разни морски бани, та да я гледат мъжете!

А мъжете действително гледаха към женския плаж. Пуста слабост! Винаги имаше цяла редица мъже, насядали по мостчето на мъжките бани, които съзерцаваха съблазнителните женски форми, очертаващи се под дългите до земята ризи с тантели. Затова пък между двете бани имаше стражар, който, ако догони някой мъж, паднал от мостчето във водата, най-жестоко го налагаше с гърбача си по голия гръб. Така бе наредел г-н кмета Станчо Савов. Моралът трябва да се пази! Който иска да гледа голи жени, да иде в публичния дом!

По-късно дойде модата да се пекат на пясъка. Тогава покрай него се построиха кабинки от камъш за събличане и дълго въже, опнато донякъде в морето, за да се ловят тези, които не знаеха да плуват. Двата плажа пак бяха доста далеч един от друг. После започнаха да се къпят някои военни на “офицерския плаж”, под втората част на морската градина. Тук обикновено се къпеха съвършено голи. Това бяха само мъже.

По-късно се построиха модерните “Морски бани” с мъжко, женско и смесено отделение, а освен това с “адамов” и “евин” плаж.

Ето още една илюстрация за това, как Варненското градско общинско управление се грижи за опазване на реда и спокойствието на плажуващите през 1921 г.

Заповед N 132
гр. Варна, 28 юни 1921 г.
За по-ефикасен контрол в морските бани, като се следи за морала на къпящите се и с цел да се засили и прихода в общинската каса от тях,
Заповядвам:
Района на морските бани се включва: на север до носат отсам пограничния войсков пост, под морската градина, а на юг: канала между женската баня и Аквариума, който район ще бъде отбелязан с триколорни флагове.
В района на баните се абсолютно забранява къпането без къпално облекло, или гащи.
Нарушителите ще се наказват с глоба, която ще бъде събирана веднага.
Изпълнението на тая заповед възлагам на служащите и надзора при баните.
Председател: Ю. Пекарев