Писма от България – Варна

Виктор Тепляков (1804 – 1842 г.) е руски поет, пътешественик и дипломат. Попада в България в разгара на Руско-турската война от 1828-29 г. Посещава Варна с руските войски на Дибич-Забалкански. В книгата си „Писма от България” той описва града от 1829 г.

Поместваме неговите впечатления в съкращение.

„Варна и нейната крепост са построени на един постепенен наклон към морето, който се спуща от високи и зеленеющи баири. Западната част на крепостта се оглежда в Девненския лиман, а източната стои гордо изправена над безкрайното равнище на морето. Оттук градът изглежда като една потъмняла маса от натрупани дървени къщи, над които стърчат тук-там високи минарета със заострени оловени върхове.

Вътрешността на града представлява крайно любопитна картина. Къщите са обърнати с прозорци към дворовете, обградени с високи стени и покрити с гъста зеленина.Улиците са тъй тесни, че едвам трима човека могат да се разминат. Горните етажи и покриви почти се сближават и само тук-там слънчевият лъч пронивка в полумрака на улиците.

Но не мислете, че вред е така. На места се разтварят ъглести и неправилни мегдани (площади), върху които прекрасното източно слънце изсипва всичкия си блясък. Почти на всеки ъгъл се виждат мраморни чешми, прохладните струи на които са една благодат в продължителното и горещо българско лято.

Оживлението в града е голямо. Ето ви например тая тясна, крива и безкрайно дълга улица. Какъв шум и суета по нея?! Малки, притиснати един до друг дюкянчета, с най-разнообразни и пъстри стоки и изработки на източни промишленици.

Тук са и лавките с благовонна халва, локуми, шекери и алени шербети и други лакомства от Ориента. До тях се редят бюрекчийници, със своите майстори с бели престилки и със запретнати ръкави, също и малки, но спретнати кафенета, в които ви поднасят горещо и ароматично кафе в широки сини чашки без дръжки (наречени филджани).

Същата пъстрота представлява и населението на града. Турчинът, горд и с умислено чело, бавно и важно пристъпва. На другия край на улицата стои мургавият арменец със затаени мисли в главата. Ето ви и българинът с намръщено изражение на лицето, плах и съсредоточен в тежки мисли, машинално се движи. Над всички тия обаче стои гъвкавият и ловък грък, с бързи и схватливи очи и крайно подвижна физиономия.

Между жителите на Варна заемат почетно място и евреите, а след тях се срещат, макар и редки екземпляри: французи, италианци, немци, англичани и наши руси.

Варненските християни имат двамина архипастира: гръцки и арменски митрополии.

Варна има около 4000 къщи с 26 000 души, мнозина от които са турци. След капитулацията на крепостта (27 сетпември 1828 г.) трудно е да се изчисли населението, тъй като сега става постоянен наплив на българи и гърци от околните турски населени места.”