Непознатият Михаил Колони
Светлият образ на личността в историята е този, който задава жалони и увлича за подражание и съзидание. Да бъдеш личност в своето време и място, малко или голямо пространство на дейност и влияние е отличително и съществено важно за живота на общността и за нейния път на развитие. „Личността е тази, която в мъдростта и ясногледството си повежда за градеж обществото, която става пример и създава край себе си среда за израстване на личности. Личността е тая, която най-пълно изявява времето и най-вярно открива посоките за пътя на един народ”. За една такава личност е нашият разказ.
Михаил Хаджикостов е роден на 27 ноември 1817 г. в гр. Сливен. Остава сирак в ранна младежка възраст. Около 1825 г. семейството получава наследство от вуйчото на Михаил – управител на новите руски колонии край Кишинев. От него той заема фамилията Колони. През 1830 г. семейството се преселва в Букурещ. Благодарение на наследените средства, Михаил постъпва в гръцко училище. Ученолюбието и прилежността на Колони привличат вниманието на княз Александър Гика, който управлява по това време Влашкото княжество. Князът назначава талантливия българин за домашен учител на децата си и през 1837 г. го изпраща заедно с тях в Атина, за да продължи образованието си. През 1840 г. Михаил Колони, заедно с децата на княз Гика, заминава за Париж. След детронирането на княза през 1842 г., той продължава следването си във френската столица. Френската революция от 1848 г. заварва Колони в Париж и той взема участие в нея, като става единствения българин сражавал се зад барикадите. Скоро след това, Михаил се завръща в Букурещ и става учител на болярските семейства. Забогатял чрез брака си, той не забравя българските идеали и изгражда българска черква в града. Включва се в “Благотворително дружество”, което набира доброволци за участие в Кримската война. Михаил Колони става един от най-активните участници в създаването на Втората българска легия в Белград.
През 1868 г. Колони, като член на българската делегация, се среща в Белград с княз Обренович за сключване на сьюз между сърби и българи в борбата им срещу Турция. За съжаление, смъртта на княза осуетява тези планове. През същата година участниците в Хаджи-Димитровата чета, под прикритието, че са работници в имението на Михаил Колони край Гюргево, известно като “Петрушан”, се подготвят за преминаване през Дунава. Доказателство за ролята на Михаил Колони в Освободителното движение е писмото (из архива на семейството на Хаджи Димитър) до него, публикувано във вестник “Варненски кореняк” през 1932 г. Заради помощта, която оказва на четниците, Колони е хвърлен в затвора и се освобождава с голямо парично поръчителство. Когато идеалът му да види Отечеството си свободно се осъществява, Михаил Колони продава имотите си в Румъния и се завръща в България.
След кратък престой в родния Сливен, Михаил Колони се установява във Варна през 1879 г. и става депутат във Второто Народно събрание. С присъщата си енергичност веднага се включва в обществения живот на града, като построява край Гебедже (Белослав) най-модерната моторна мелница в окръга. След като се присъединява към либералната партия, Колони е избиран на два пъти за кмет на Варна. Управлението на града попада в ръцете на човек с познания, висока култура и практичен ум. От един малък ориенталски град с “криви и кални сокаци”, Колони се заема да създаде нов модерен европейски град с прави павирани улици, широки площади и сенчести градини. Невинаги разбиран от общинските съветници, той финансира идеите си със собствени средства. Разбиранията му често са радикални, но той не се бои да ги предлага като решения за модернизацията на града. Още в началото на кметуването си предлага общината да вземе голям заем. На въпроса за какво ще използва парите, Колони отговаря: “Ще съборя града Варна, който няма изглед на град и ще го построя наново, а гражданите ще поставя на палатки докато регулирам града.”
Колони налага благоустройствените си планове с въображение и размах. Той предлага да бъдат изградени хотел и морски бани, пресушени блатата около града, прекарани широки главни улици, построени театрален салон и музей, изградени месни и зеленчукови хали, издигнат Катедрален храм. Предвижда залесяване на нос Галата, защото “срамота е да виждат европейците тези голи баири” и Франгенските възвишения, за да предпази града от силните ветрове. Сам докарва фиданки и започва залесяване около езерото. Иска да отчужди девненската воденица за построяване на електрическа централа. На атаките, че засяга частни интереси, кметът отговаря: “Моят принцип е доброто на града, че ще последват частни загуби не ме е грижа. …Градският съвет е длъжен да прави всичко нужно и общополезно за града…” Той често се възмущава от недалновидната политика на някои общински съветници:”Какви хора сте! Все за пари най-напред питате! Аз ви питам трябва ли да стане туй нещо или не. А за пари не питайте. Пари ще се намерят.” За да финансира строителството на училище “Св. Наум”, Колони продава общински земи отвъд старата крепостна стена.
Идеята за превръщане на зеленчуковите градини в приморски парк се посреща с недоверие и присмех от общинските съветници: “Стар човек е, не му намирайте махана. Пространството е много голямо и тук се иска за украсяването му царска сила.” Далновидността на варненския кмет личи от отговора му на тези нападки: “Ако не днес, то утре, тая широка гледка ще бъде тясна за разходка на варненските граждани и вие с рамо ще си пробивате път, за да се разхождате” и още “Не искам да умра преди да видя този парк.”
В “Отчетът и състоянието на Варненското градско общинско управление” от 1884 г. Петър А. Попов, първи кмет на Варна след Освобождението, пише: “Много пъти г-н кметът Колони за много работи желае да въздигне и оприличи градът ни с Марсилия, Париж и особено с любимия си Букурещ, и често навежда пред съвета примери от тези градища.” Михаил Колони знае, че за да се осъществи това “въздигане” се нуждае от подкрепата на централната власт, затова кани княз Александър Батенберг във Варна. Княз Александър е настанен в гръцкия манастир “Св. Димитър”, който Колони обзавежда с личните си мебели, докарани за негова сметка специално за случая от Букурещ. При следващото си идване князът остава в манастира близо месец, а заедно с него тук се съсредоточва целия политически живот на страната. Заражда се идеята за превръщането на Варна в лятна резиденция и общинският съвет решава да дари местността на владетеля, като я кръщават в негова чест Сандрово. Варна става лятната столица на България.
В края на своя живот, похарчил състоянието си за Нова България, Михаил Колони получава поборническа пенсия. В негова подкрепа в Народното събрание се изказват Стефан Стамболов, Панайот Хитов, Велико Христов, Кръстьо Мирски. В края на 1892 г. Михаил Колони се разболява. Подадената оставка от кметския пост не се приема от общинския съвет. На 8 януари 1893 г. му е разрешен едномесечен отпуск. На 10 януари 1893 г. Михаил Колони умира. Погребан е на общински разноски в двора на катедралния храм.
Признателните варненци именуват една от първите улици, изградени по европейски образец, на името на Колони.
Много от идеите на Михаил Колони не се реализират докато е жив. Някои от тях трябва да изчакат да минат десетилетия. Поколения управници следват стъпките на Дядо Колони в изграждане на модерна Варна. В спомените на съгражданите си остава като неуморим, решителен управник със забележителни прозрения в бъдещето и безкористност, която възхищава.
