Иван Волний и неговото неуморно журналистическо перо

Иван Атанасов Волний е роден във Варна през 1887 г. в семейство на бежанци от Северна Добруджа. Остава сирак още в ранна детска възраст и е принуден сам да си пробива път в живота. Като младеж започва да пише хуморески, фейлетони и злободневки, които режисира и поставя на различни сцени. Талантът му е забелязан и първите му работи се отпечатват в най-авторитетните хумористични издания по това време – “Българан” и “Барабан”.

През 1911 г. той вече редактира седмичния вестник “Будилник”. Това е началото на журналистическата му кариера. През Първата световна война сътрудничи на столичния вестник “Заря”, а по-късно и в известния вестник на Йосиф Хербст “АБВ”. Във Варна работи като редактор на вестниците “Морски бич”, “Варненско ехо” и др., а от 1925 г. до 1930 г. в ежедневника “Варненски новини”. Тъкмо там създава и води оригиналната и злободневна колона “Случки и драски” и завежда хумористичното приложение “Смях и Сълзи”. Неуморен сътрудник е и на други варненски вестници – ”Търговско-индустриален вестник”, “Варненски окръжен вестник”, “Морска заря” и др.

От 1929 г. е секретар-касиер на “Съюза на провинциалните журналисти”, но вследствие решение на журналистическия конгрес през 1930 г. съюзното седалище да се установи в София, Волний напуска Варна и заминава за столицата. И тук продължава да сътрудничи на няколко столични и провинциални вестници.

Всестранни са неговите журналистически способности: статии, фейлетони, злободневки, репортажи… няма област, незасегната от неговото даровито перо. Затова и материалите му са печатани в почти всички централни вестници: “Мир”, “Слово”, “Заря”, “Утро”, “Дневник”, “Отечество”, “Час”, “Вестник на жената”, “Ново време”…

Освен журналистическа, Волний развива и обширна обществена дейност. Член е на радиопрограмния съвет при Министерството на пощите; на управата на Варненската културна дружба в столицата; изявен читалищен деец. Като секретар на Съюза на провинциалните журналисти, той е един от създателите на съюзния пенсионен фонд.

Иван Волний е инициатор и за създаването на Федерация на българските журналисти, чиято дейност е насочена към въпросите, свързани с българския печат и журналистическата професия. В изпълнение на една от своите основни задачи, Федерацията започва да урежда така наречения “Ден на печата”: в определен ден в различни български градове хората на печата се събират и се уреждат публични събрания, на които се говори за значението на печата, както и за мисията на българските журналисти. Тези сбирки се превръщат в обществени тържества – в тях участват представители на властта, културни и стопански организации, жителите на града. Участниците разглеждат и изучават града – домакин, запознават се с постиженията и проблемите му.

На всички поприща Иван Волний работи с енергия и размах. И това е оценено подобаващо. Не случайно през 1937 г. (4 април), когато във Варна се чества 25-годишната му дейност, събитието е почетено от пълномощни министри, директори, председатели на журналистически дружества, художници, между които и Константин Щъркелов, писатели, търговци, банкери.

Умира през 1980 г. на 93 годишна възраст.